сряда, 13 януари 2021 г.

Глория Шуглева - цветове и линии

Малко повече от месец мина след интервюто с Мария Андреева и сега е време да ви представя новия гост в моя блог. Това е Глория Шуглева или позната повече като GloryArt. Тя е илюстратор, UI/UX дизайнер и влогър. Първите ѝ стъпки в рисуването са в традиционен стил. Може да я видите да твори с мастило, бои, моливи и маркери. Рисува както графично, така и живописно. В последните няколко години обаче може повече да я видите да твори над някой графичен таблет, където при всяка нейна творба цветовете и линиите оживяват. Глория има издадена към момента книжка за оцветяване, носеща името "Мастилени отвари" (компилация от рисунките ѝ от Inktober '18) и скицник с три различни вида хартия, направен по нейн собствен дизайн. Също така има и магазинчето в Etsy, носещо името Creative Goodie, където може да намери всякакви неща, сътворени от нея.

Ако трябва да бъда честна с вас, преди повече от 2 години случайно попаднах на GloryArt в YouTube и като човек, занимаващ се с изкуство бях много щастлива, че в интернет пространството може да се намерят и българи, които смело опитват да покажат на онлайн аудиторията на какво са способни и които са отворени към това да опитват нови неща, да израстват и надграждат себе си като творци. Радвам се, че следя творческия път на GloryArt, защото с времето виждам как тя се развива като артист и това е похвално, тъй като всичко, което прави тя е свързано с любовта ѝ към изкуството.. 

събота, 28 ноември 2020 г.

Мария Андреева - момичето от морето


В последните няколко месеца се замислих, че ми липсват усещането да пиша в блога и усещането от публикуването на нова публикация. Затова в крайна сметка реших да продължава да правя това, което ми харесва. Дълго време се чудех какво да публикувам след толкова дълга пауза във времето. В един момент ми дойде идея, че искам да пиша за хора, който ме вдъхновяват по един или друг начин. Така се роди и идеята да интервюирам една млада дама, която от сигурно две години е част от моя живот, така да се каже. Намерих я случайно в YouTube и знам, че това не е било случайно.

Представям ви Мария Андреева. Тя е родом от Бургас, но в последните няколко години живее в Ница, където учи. Хората я знаят с нейния влог в YouTube и с присъствието ѝв Instagram, но днес съм решила да ви пренеса в част от нейния вътрешен свят.

неделя, 30 декември 2018 г.

Дъжд



Никога не нося чадър в себе си. Не мисля, че има особена нужда от него, а и винаги е по-приятно да усетиш малките капчици вода, които се стичат по лицето ти. Някак се чувстваш жив от това усещане.
Днес в прогнозата за времето споменаха, че има 70% вероятност да завили дъжд. Въпреки това излязох навън с идеята да се поразходя. Започваше да се смрачава. Всеки гражданин на града с бърза крачка се бе запътил към дома, вероятно от страх да не го сполети нещо съвсем нормално като дъжда. Колкото повече минаваше времето, толкова по-малко хора имаше по улиците. Тишината и спокойствието се готвиха да възцаруват над отегчителната ежедневна шумотевица на града.

петък, 2 януари 2015 г.

Искрено и лично, или нещо по средата

Честита Нова Година, драги читатели! 
Нека 2015-та в по успешна и хубава от предни години!

***

Днес реших да пиша първата си публикация от доста време. Докато минаваше време и аз не бях никак активна тук, си мислих за няколко неща. Блогът навърши 2 години през ноември 2014г., но не отпразнувах този повод. Да, научих много неща през изминалата една година, но те не бяха свързани с блога или пък бяха, но не бяха хубави за мен. Спрях да пиша поради липса на идеи и желание. 

Разбрах за себе си, че да голям процент от блогърите търсят внимание, вероятно което не намират извън рамките на интернет. Разбрах, че ненавиждам beauty постове, а самата представа за български lifestyle блог някъде се губи по пътя на козметиката. Разбрах, че за един блогър е по-важно май това, което искат публиката, а не самия той. Разбрах, че TAG-овете са нещо, измислено от някой и повтаряно от десетки + нещо супер безинтересно, но за блогърите интересно....хммм!

Разбрах, че ако искам да запазя моето мислене за блогър трябва да оставя на самата себе си интуитивно да поема щафетата с писането в свои ръце тогава, когато отвътре го поискам, а не за да не загубя читателите си. Читатели бол. Тези, които искат да четат - нека го правят. Тези, които чакат ежеседмичен пост - да отидат някъде другаде. Мой блог - мои желания - мои решения.

И дори и аз да се заравям в дълбините на интернет, фейсбук, инстаграм и къде ли не, животът е там, където свършва интернет. Извън телефоните, компютрите и всички технологии.

Ще се завърна, когато го поискам. Ще пиша, за неща, които ми харесват. Ще спра да чета комерсиални блогове. Ще съм си аз.

И за накрая, знам, че голям процент ще ми се възпротивят, но това е моето мнение и никой няма право да го оспорва!

Adios muchachos и see ya soon!


- Ви -

неделя, 24 август 2014 г.

Топ Х: Станислава

Този път един по-различен блог. 
*усмивка*

 Част VII
Книжна страст

Тя е Станислава. 
На пръв поглед обикновено момиче, 
но в нея тупти сърце под формата на книга.
Колко красиво, нали?!



Ви: Здравей, Станислава! Разкажи ни нещо за себе си!
Станислава: Здравей! :) Аз съм къдрава, шумна, едновременно съм на 100 години и на 10. Харесвам човека, като единица на живот, обичам да чета и обожавам чувството да съм права. Обичам и кафе, и шоколад. И сарказма. 

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
Ст: Започнах зимата на 2009, в началото на първи курс. Имах компютър на разположение, купчина с книги до леглото си и шантавата идея, че когато свърша някое четиво, имам какво да кажа за него. И така дойде идеята за книжен блог. Малко по-късно разбрах, че не откривам топлата вода и преди мен и други са се развихрили в тази сфера и освен това го правят много по-добре! :)

В: Защо продължи?
Ст: Егоцентризъм сигурно. Вечната идея, че това, което имаш да кажеш, е важно.

четвъртък, 7 август 2014 г.

Топ Х: Пирина

Както обещах, след номер 5 е ред на номер 6. А номер 6 е доста хубав и свеж избор, който напоследък е в топ 5-цата ми. Дано ви харесва, зашото на мен адски много ми допадна както стария така, така и новия блог на сладка, прекрасна Пирина.

Част VI
Райска Пирина 

Пирина е нежна, мила, добричка, състрадателна, поетична. Тя е много приятен човек и бих комуникирала с нея безкрайно дълго време. Притежателка е на едно от най-красивите кучета, които някога съм виждала. А блогът ѝ (както стария, така и новия) е много хубав.

Блог: www.empirina.com



Ви: Здравей, Пирина! Разкажи ни нещо за себе си!
Пирина: Здравей, Васи! Ииии здравейте всички! Какво да кажа, аз съм много simple човек, обичам простичките неща, ненатоварващите разговори, слънчогледите, птиците, премрежените от върхове хоризонти и мократа трева сутрин.

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
П: Започнах да блогвам преди половин година с един тестов блог. Може би съвсем искрено трябва да си кажа, че от скука реших да започна кулинарен блог – в готвенето намирах спасение от всичко тогава.

В: Защо продължи?
П: Защото ми хареса. Защото ми помогна да намеря себе си, да осъзная какво наистина обичам да правя. Защото израстнах по всевъзможни начини. Нещо като ъпгрейд на дневниците, които като препрочиташ си даваш равносметка за това колко точно си порастнал и узрял емоционално. Пък и адски много обичам да помагам на хората по някакъв начин, надявам се и това да постигам чрез блогването.

събота, 2 август 2014 г.

Топ Х: Йори

Ето че сме на заветното 5. Но както бях казала, няма да се огранича в топ петицата и ще дам свобода на самата себе си. Надявам се до сега да сте доволни от "Топ Х" и да продължавате да бъдете. Enjoy!

Част V
Слънчева мама Йори

Йоана (Йори) е майка, приятелка и любима. 
Животните са ѝ слабост. 
А Muse и Radiohead са нейната религия. 
Също така гледа много футбол.
(Момчета, съжалявам, тя вече е заета!) 


С любимото си коте - Надежда

Ви: Здравей, Йори! Разкажи ни нещо за себе си! 
Йори: Здрасти! *усмивка* Ами какво да разкажа... На 26 години съм, горда мама на двумесечното слънце Ян, занимавам се с графичен дизайн и илюстрация и съм див защитник на животните. *усмивка* В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Й: Преди около година, септември '13, ако не ме лъже паметта.. *смее се* Две прекрасни блогърки ме вдъхновиха - Деси (Мирсеа) и Мани, след един прекрасен ден в парка.. *смее се* В: Защо продължи?
Й: И аз не знам.. Харесва ми да си имам едно такова местенце, в което да изразявам себе си, без да се съобразявам с нищо и никого.

сряда, 30 юли 2014 г.

Топ Х: Бо

След 1 следва 2. След него 3, а после и 4. А номер 4 е едно морско момиче *усмивка* Тя е една е една готина варненка, на която много, много ѝ се кефя. Дано ви харесат и нейните отговори на обичайните ми въпросчета *усмивка*

Част IV
Момичето, което (иска да) е акула

Бо е червенокосо момиче...
Бо е акула. Черноморска при това. 
Тя е мила, добричка и сладка. И не хапе, стига да не я предизвикаш. 




Ви: Здравей, Бо! Разкажи ни нещо за себе си!
Бо: Здрасти! Аз съм Боряна. Викат ми Бо и Бочи. 21-годишна студентка по графичен дизайн, която се опитва да си намери пътя. Designophile, несериозен фотограф, неталантлив писател, скрит програмист и wanna-be акула. И съм в много сериозна връзка със солената храна.

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Б: Регистрирах се в Blogger през 2008. Бях изпаднала в асоциална дупка и имах нуждата да си изливам пасивната агресия някъде. Малко по-малко ми хареса идеята да си водя блог и в момента имам над 10 в различни блог платформи. В: Защо продължи? 
Б: Самото писане ме успокоява. Също след време, като си прочета старите постове, ми става много топло.

От малко до голямо "В"

аз + рисуване
накратко и отблизо

От както се помня аз все рисувам. В детската драсках във всеки възможен момент. Някакви "яки" каки с обувки повече от 15 см ток ха-ха-ха После мама ме записа в паралелка по рисуване и така от първи до седми клас. След това като дойде време за гимназията кандидатсвах отново рисуване. Приеха ме и бам вече учех професионално това, което исках. В 9-ти клас вече специалността ми бе ясна - графика и 3 години по-късно завърших успешно и взех трета квалификация художник-изящни изкуства. Брех! Година по-късно вече съм в НАТФИЗ, изучавайки сценография (+ костюми) за театър и кино. И пак аз отново обвързана малко или много с рисуването.

***

Най-отвартителният момент, свързан с рисуването, е когато изпадна в творческа криза. Това е едно от най-ужасните неща за мен. Появи ли се ме държи не малко време. Почвам да се ядосвам. Все нещо куца. Има идеи, но ръката не иска да се движи заедно с ума ми. От както се върнах у дома, усещам, че отново ме е гепала тази проклета творческа криза. Но някак този път сякаш изцяло криза на всичко, свързано с изкуството. За месец успях да нарисувам само една рисунка и то не особено добре. А можех много повече.

Топлото време сякаш сякаш изцежда силите ми и на мен нищо не ми се прави. Мраз ли е - отново се случва (доказан опит от втората ми квартира, където можех да виждам дори дъха си).

понеделник, 28 юли 2014 г.

Топ Х: Татяна

Пред вас е номер 3 : Татяна, заедно със своя блог.  Бих казала, че ми е толкова много приятно да чета отговорите на любимите ми български блогъри. Те вече не са еди-кои си хората, стоящи зад еди-кои си блогове. Те са вече по някакъв начин част от моя живот. Е, поне някои от тях. Другите - ще дойде време и с вас да се запозная и да се докосня по някакъв начин към вашата личност.

Част III
Момичето мечта за всеки футболен маниак

Татяна (Тай) е според мен момичето, което би могло да плени сърцето на не един футболен маниак. Тя обича футбола. Момчета! Тя обича футбола...Обича: книгите. Скандинавия. Тай е толкова сладка и чаровна. Адски мила, добричка и искрена. Иде ми чак да я изям!





Ви: Здравей, Татяна! Разкажи ни нещо за себе си! 
Тай: Ще си позволя да цитирам Бо, която успя най-точно да ме опише в едно изречение: "Татянка, 21-годишен екземпляр, който обича да яде, да Instagram-ва какво яде и да гледа футбол." Кратко, точно, ясно. В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Т: Започнах да блогвам преди мноооого години, но тогава имах блог-дневник, в който "оплаквах" тийнейджърските си години...Държах го Private, естествено, а по-късно го изтрих, тъй като се осъзнах (по-добре късно, отколкото никога), че малко или много (най-вече много) пиша неща, които не трябва да видят бял свят, ама НИКОГА!!! *смее се* После създадох сегашния си блог, но дълго време не го бях развила, докато Нина (Nina Haveheart) не ме подкрепи и нави да си го поддържам. *усмивка*

В: Защо продължи? 
Т: От една страна е заради комуникацията с различни хора, забавлението, а от другата е възможността да се усъвършенствам в писането, да се науча да изразявам моята скромна личност и най-вече да не съм толкова затворена в себе си и да съм по-уверена.

събота, 26 юли 2014 г.

Топ Х: Нина

Дойде ред и на номер 2 в "Топ Х". Пред вас е Нина и тя ще отговори на обичайните няколко въпроса. Надявам се публикацията с Мани да ви е допаднала. Надявам се тази с Нина също да ви хареса *усмивка*

Част II
Момичето на природата

Ако беше някаква супер героиня, щеше да е пазилката на природата или самата Природа. 
Обича да пие чай...Да чете книги. Да снимка. Обожава природата и това може да усетите и видите на 200% в нейния блог. Е, как да не я обича човек!? С прости думи: Нина е просто прекрасна.




Би: Здравей, Нина! Разкажи ни нещо за себе си!
Нина: Аз съм Нина, на 22, от Чирпан, но вече четвърта година живея в София и май тук ще си остана. Уча география. Между университетските дела, стажове и работа, поддържам блог. Не обичам много да излизам от вкъщи, чувствам се добре в уюта на дома. Обичам да снимам, особено за блога. Обичам да забелязвам малките неща и да ги споделям с всички. Обичам чай, въпреки че напоследък не пия толкова често, но лятото е винаги така. Обичам природата. Не обичам лъжите и манипулативни хора. Хм, трудно е да разказвам нещо за себе си, защото в главата ми изникват прекалено много неща и всичко е твърде хаотично. *смее се*

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
Н: Може да се каже, че блогвам от 4 години и нещо. В началото използвах Tumblr-а си за личен блог и споделях снимки и разни кратки текстове към тях. Не реблогвах. Но се бях ограничила по някакъв начин от идеята на Tumblr за масово споделяне главно на снимки, без много текст, а на мен ми се искате точно това – да разказвам повече, да обяснявам, давам идеи и съвети.
Реших да продължа по друг начин и след като направих пауза с Tumblr, най-после се реших да се захвана с по-сериозен блог, с който да мога да направя всичко, което поискам, без да чувствам ограничение.
На 3 август, 2013 г. създадох ninahaveheart.com.

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Топ Х: Мани

След като видях публикацията на Мани, се вдъхнових по свой си собствен начин. Реших да споделя с вас моите топ любимите (български) блогъри чрез интервю с тях. Моите топ ... любими блогъри обаче не са само 5 на брой. Поне 10 са. А дори и повече...Затова реших да създам рубрика, която ще носи името "Топ Х" - топ ... любими и Х - неизвестни на брой. Тъй като Мани е виновникът за зародилата се идея в моята глава, искам тя да бъде първия блогър в новоизлюпената ми рубрика.

Част I
Момичето в черно

Мани е просто Мани. Тя е едно усмихнато, лъчезарно и чаровно момиче, отличаващо се от тълпата. Искрена е. Радва се на това, което има. Привлечена е от тъмните цветове, а те адски много ѝ отиват. Цени изкуството и се наслаждава на всеки миг, дори той да е последният в живота ѝ. 

Блог: www.mannierox.com



Ви: Здравей, Мани! Разкажи ни нещо за себе си!
Мани: Хайй! Ох, ами...смятам се за кажи - речи обикновено момиче. Живея в София, скоро правя четвърт век, работя, чета и пиша. Обичам спокойствието и ниските скорости *смях* Наслаждавам се на живота такъв, какъвто е.

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
М: Започнах преди повече от 7 години. Подтикна ме любовта към писането. Mалко познат факт е, че в първия си блог пишех разкази, есета, приказки и беше много творчески ориентиран. После доби по...поп излъчване.

В: Защо продължи?
М: Продължих, защото се накарах на сила. Общо взето винаги съм била блогър на почивки. Когато осъзнах, че съм щастлива, спрях да пиша нещата, които бяха типични за мен преди години. Просто така се случва.

понеделник, 14 юли 2014 г.

Аз


ПРАВЯ | това, което ми е на душата
ГОТВЯ | вкусни палачинки
ПИЯ | много сокове и чай
ЧЕТА | истории
ИСКАМ | някого
ТЪРСЯ | частица от себе си
СЛУШАМ | сърцето си
ГУБЯ | ума си
ЗАШИВАМ | скъсани дрехи
МЕЧТАЯ | за бъдеще, изпълнено с изкуство
ЧАКАМ | точния момент
ХАРЕСВАМ | случайностите и съвпаденията
СЕ ЧУДЯ | как бих променила живота си
ОБИЧАМ | семейството и приятелите си
СЕ НАДЯВАМ | да намеря правилния път
СЕ ВЪЗХИЩАВАМ | на хората с воля
ПОМИРИСВАМ | аромат на плодове
НОСЯ | рокли
СЛЕДВАМ | мечтите си (доколкото мога)
ЗАБЕЛЯЗВАМ | малките неща
ЗНАМ | че това, което търся е под носа ми
МИСЛЯ | че сънищата са част от реалността
СИ ОТБЕЛЯЗВАМ | на бележки неща, които не трябва да забравям
ОТВАРЯМ | и затварям постоянно вратички и прозорчета в моя живот
СЕ УСМИХВАМ | почти през цялото време
ЧУВСТВАМ | се изморена


Снимка: Аз - Ви (оригинал)

петък, 4 юли 2014 г.

През погледа на Zenit

 Не съм особено добра в снимането. Опитвам се. Понякога
 имам добри попадения, но има да се уча още много, много,
 много. Снимките по-долу са част от първите ми 3 ленти,
 снимани със Zenit. Снимам рядко. Оправданието ми е -
 липса на вдъхновение и нещо, което да ми привлече окото
 и вниманието...Скоро свършвам лента номер 4 и се надявам
 на хубави резултати. Стискайте палци!


сряда, 12 март 2014 г.

"Persona"

Пред вас е моята импровизирана фотосесия. В главната роля е едното ми roomie - Рая (бъдещ театрален режисьор). За веселия дух се грижеше другото roomie - тъжна Лефтерова (бъдеща актриса). И така триото се събра, за да сътвори този мини проект "Persona" 

петък, 28 февруари 2014 г.

Театрален дневник: 24 - 27 февруари 2014

Здравейте, читатели!
Пред вас е моят малък театрален дневник, а в следващите редове ще прочетете за варненския театър и неговия гастрол в София. Много съм щастлива, че успях да гледам всяко едно от четирите гостуващи представления. Не останах по никакъв начин разочарована. Точно обратното. Дори си имам вече едно любимо, но ще запазя името на представлението в тайна.
Е, надявам се да ви хареса моята т.нар. рецензия. *усмивка*   

КАНКУН
(24.02.2014)

вторник, 18 февруари 2014 г.

Момичето от фонтана

Снимка от филма La Dolce Vita  

   Беше седнала там. Във водата. Седеше и не мърдаше. Многобройни капчици летяха към нея и падайки, докосваха кожата ѝ. Очите ѝ бяха затворени. Едно малко момченце се доближи до нея, погледна я с любопитство. После погледна към водата, надвеси се над нея и видя отражението си. Засмя се за кратко. Извади една сребърна монета от джобчето си, намисли си желание и я хвърли във водата. След което се обърна и си тръгна. Монетата беше паднала до нейното тяло. Тя се размърда леко, отвори клепачи и се огледа. Видя монетата и я взе бързо. Държеше две евро. Толкова, колкото за един самун хляб. От няколко дена не бе слагала нищо в устата си и сега изпитваше зверски глад.

събота, 8 февруари 2014 г.

Един молив и всичко следващо след него

Снимка: google.com

Идва ред на поредицата от кратка проза, написана от мен. Темата на всяко едно творение е просто една думичка. Идеята е да раздвижа въображението си и да пиша повече, тъй като си обещах през тази календарна година повече проза, изписана от мен. 
Първата тема е "молив", а малко по-надолу е и резултата. Надявам се да ви хареса! 

сряда, 5 февруари 2014 г.

[TAG] A movie night

Снимка: tumblr.com

Преси от La foi en vous ме тагна и сега дойде моя ред да споделя с вас някои любими филми, изгледани през година 2013. За разлика от Преси, аз хич не съм сладкодумна по темата, затова съм сложила трейлърите към всеки един избран от мен филм. 

П.П. Малко ми бе трудно да се сетя кои филми съм изгледала през изминалата календарна година...Но все пак имах късмет и няколко заглавия изплуваха бързо в моята главата и лично се надявам поне част от моите любими да са сред вашите любими ... *усмивка*

По-близо до сърцето