Blog said "I'm 1 years old!"

Снимка: tumblr.com

Преди 15 дена блогът навърши своята първа годинка. Исках през тази една година да споделя с вас, читателите, това, което виждам, чувствам и усещам, желая, творя и безброй други неща, които са залегнали дълбоко в моята душа. Все пак за една година можех много повече неща да споделя с вас. Исках го (и го искам), а самата аз се чувствам така сякаш не съм успяла. Чувствам, че мога да ви покажа много повече от видяното до сега.

За тази една година се научих да вярвам силно в мечтите си и да се боря със зъби и нокти за тях, защото само с борба те добиват своя реален момент. Научих, че приоритетите трябва да стоят на предно място, показвайки ти какво искаш да направиш със самия себе си и своето бъдеще. Завърших гимназията. Научих много и все пак изправяйки се пред истинския живот, усещам, че наученото е твърде малко. Откъснах се от майчиното гнездо и започнах да усещам какво е да си в дадена степен самостоятелен. Близките ми липсват ужасно много, но бъдещето, изпълнено с безброй мечти ме зове. Готова съм да се боря като самурай, но и да имам цялото търпение на света. 

След завършването си, бях приета в НАТФИЗ със сценичен и екранен дизайн. Първо и единствено желание. It's done! Лятото бе изпълнено с рисуване и четене на пиеси. Вярно, имах своите мързеливи моменти, в който съм залепена за компютъра и гледам някоя историческа драма или сериал, но мързелът трябваше да бъде преборен с работа...Защото мечтите не се реализират с мързел, а с труд и пот! 

Година 2013 ми донесе нови емоционални товари (Така бих ги нарекла.) Едни от тях удобни за носене, други - направо спиращи ти дъха. Сблъсна ме с нови хора. С нови места. Сблъсна ме и с нещо, което ме държи до ден днешен. И неговото име е Мъж. Нещо сякаш ме привлече от пръв поглед и БАМ аз вече бях изгубена. Все още съм изгубена. Загубвам се в самата себе си и не знам какво да правя. Но, не! Не оставайте с чувството, че говоря за boyfriend. Не! Говоря за мъж, някак недостъпен и далечен за мен. Обикновен, земен, реален, но толкова далечен. А колко ми се иска да бъде обратното. И все пак той остава като една мечта - далечна, но и някак трудна за постигане... В този случай обаче бих казала, че никога не е късно една мечта да бъде осъществена...

Изминалата една година донесе със себе си загуба на стари и появата на нови приятели. Знаете, всяко нещо има свое времетраене. В началото ми бе трудно, тъй като нося в себе си една свръхемоционална природа. Но колкото и клиширано да звучи - Времето лекува. Или поне отчасти...В края на година 2012 се появи Преси от La Foi En Vous. Едно прекрасно момиче. Една прекрасна млада поетеса. Появи се и друго момиче, което се превърна в една от най-близките ми приятелки. Даниела - една новоизлюпена (в добрия смисъл) сценографка, която след няколко дни представя на сцената на театър "София" своя професионален дебют. (Успешен старт, мила!) Тази млада дама заедно с другата ми най-близка приятелка Полина (млада, талантлива дизайнерка) ме накараха поне от малко да повярвам отново в приятелството, тъй като често губех вяра в него. Момичета, обичам ви!

Равносметка:

Последната една година бе една наистина хубава година. Колкото и отрицателни емоции да съм имала през нея, споменът от всички положителни ме кара да обичам периода ноември 2012 - ноември 2013. Обичам моментът, в който стъпих на словашка земя. Обичам моментът, в който разбрах, че съм приета в НАТФИЗ. Обичам моментът, в който за първи път видях НЕГО. Обичам моментите, прекарани с приятелите ми и семейството. Обичам! Обичам! Обичам! Защото в мен няма място за омраза. В мен има място само за обич и любов! *голяма усмивка*

А след равносметката направена до сега, идва ред и на списъка с пожелания хо-хо-хо Пожелавам си през следващата една година:

- Блогът да бълва от нови публикации. 

- Положителните емоции да са в пъти повече от отрицателните.

- Да работя здраво над самата себе си. Да се усъвършенствам и да не се отказвам от трудностите по пътя.

- Да не се отказвам от мечтите си, а да продължавам да се боря за тях, въпреки спънките - били то хора или нещо друго.

- Да обичам още повече от преди. Да обичам силно, дори да ме боли.

- Да дарявам всекиго с усмивка, а враговете - с милионииии големи усмивки.

- Да пиша повече проза. Да изливам емоциите си отново на листа хартия или на писмения файл на компютъра.

- Да се науча по-ясно да гледам, а не просто да виждам. Да слушам, а не просто да чувам. Да говоря, а не просто да философствам. Да виждам отвъд нещата.

- Да не се ядосвам. Да сдържам и калявам нервите си. Да премислям първо нещата, а не под влиянието на яда си да си водя прибързани изводи.

- Да бъда винаги себе си! 

- Да бъда щастлива.

- Да продължавам да намирам в малките неща повече щастие отколкото в големите и да им се радвам сякаш са единствени и последни.

- Да не правя непоискано добро, тъй като вече не малко пъти си патя от него.

- Да живея, а не просто да съществувам.

- Да обогатявам душата си постоянно.

- Да продължавам да купувам много стари (и нови) книги, но и да намирам винаги време за тях. 

- Да не спирам да вярвам!

- И последно пожелание. То обаче е към вас читателите: Пожелавам ви всичко, което аз сама си пожелах.*усмивка*

Благодаря ви за отделеното време! Благодаря ви, че намирате нещо хубаво в моя блог! Благодаря ви за всичко, мили читатели! Обичам ви!

Много целувки и прегръдки от вашата морска рибка,

- Ви -