сряда, 13 януари 2021 г.

Глория Шуглева - цветове и линии

Малко повече от месец мина след интервюто с Мария Андреева и сега е време да ви представя новия гост в моя блог. Това е Глория Шуглева или позната повече като GloryArt. Тя е илюстратор, UI/UX дизайнер и влогър. Първите ѝ стъпки в рисуването са в традиционен стил. Може да я видите да твори с мастило, бои, моливи и маркери. Рисува както графично, така и живописно. В последните няколко години обаче може повече да я видите да твори над някой графичен таблет, където при всяка нейна творба цветовете и линиите оживяват. Глория има издадена към момента книжка за оцветяване, носеща името "Мастилени отвари" (компилация от рисунките ѝ от Inktober '18) и скицник с три различни вида хартия, направен по нейн собствен дизайн. Също така има и магазинчето в Etsy, носещо името Creative Goodie, където може да намери всякакви неща, сътворени от нея.

Ако трябва да бъда честна с вас, преди повече от 2 години случайно попаднах на GloryArt в YouTube и като човек, занимаващ се с изкуство бях много щастлива, че в интернет пространството може да се намерят и българи, които смело опитват да покажат на онлайн аудиторията на какво са способни и които са отворени към това да опитват нови неща, да израстват и надграждат себе си като творци. Радвам се, че следя творческия път на GloryArt, защото с времето виждам как тя се развива като артист и това е похвално, тъй като всичко, което прави тя е свързано с любовта ѝ към изкуството.. 

събота, 28 ноември 2020 г.

Мария Андреева - момичето от морето


В последните няколко месеца се замислих, че ми липсват усещането да пиша в блога и усещането от публикуването на нова публикация. Затова в крайна сметка реших да продължава да правя това, което ми харесва. Дълго време се чудех какво да публикувам след толкова дълга пауза във времето. В един момент ми дойде идея, че искам да пиша за хора, който ме вдъхновяват по един или друг начин. Така се роди и идеята да интервюирам една млада дама, която от сигурно две години е част от моя живот, така да се каже. Намерих я случайно в YouTube и знам, че това не е било случайно.

Представям ви Мария Андреева. Тя е родом от Бургас, но в последните няколко години живее в Ница, където учи. Хората я знаят с нейния влог в YouTube и с присъствието ѝв Instagram, но днес съм решила да ви пренеса в част от нейния вътрешен свят.

неделя, 30 декември 2018 г.

Дъжд



Никога не нося чадър в себе си. Не мисля, че има особена нужда от него, а и винаги е по-приятно да усетиш малките капчици вода, които се стичат по лицето ти. Някак се чувстваш жив от това усещане.
Днес в прогнозата за времето споменаха, че има 70% вероятност да завили дъжд. Въпреки това излязох навън с идеята да се поразходя. Започваше да се смрачава. Всеки гражданин на града с бърза крачка се бе запътил към дома, вероятно от страх да не го сполети нещо съвсем нормално като дъжда. Колкото повече минаваше времето, толкова по-малко хора имаше по улиците. Тишината и спокойствието се готвиха да възцаруват над отегчителната ежедневна шумотевица на града.

петък, 2 януари 2015 г.

Искрено и лично, или нещо по средата

Честита Нова Година, драги читатели! 
Нека 2015-та в по успешна и хубава от предни години!

***

Днес реших да пиша първата си публикация от доста време. Докато минаваше време и аз не бях никак активна тук, си мислих за няколко неща. Блогът навърши 2 години през ноември 2014г., но не отпразнувах този повод. Да, научих много неща през изминалата една година, но те не бяха свързани с блога или пък бяха, но не бяха хубави за мен. Спрях да пиша поради липса на идеи и желание. 

Разбрах за себе си, че да голям процент от блогърите търсят внимание, вероятно което не намират извън рамките на интернет. Разбрах, че ненавиждам beauty постове, а самата представа за български lifestyle блог някъде се губи по пътя на козметиката. Разбрах, че за един блогър е по-важно май това, което искат публиката, а не самия той. Разбрах, че TAG-овете са нещо, измислено от някой и повтаряно от десетки + нещо супер безинтересно, но за блогърите интересно....хммм!

Разбрах, че ако искам да запазя моето мислене за блогър трябва да оставя на самата себе си интуитивно да поема щафетата с писането в свои ръце тогава, когато отвътре го поискам, а не за да не загубя читателите си. Читатели бол. Тези, които искат да четат - нека го правят. Тези, които чакат ежеседмичен пост - да отидат някъде другаде. Мой блог - мои желания - мои решения.

И дори и аз да се заравям в дълбините на интернет, фейсбук, инстаграм и къде ли не, животът е там, където свършва интернет. Извън телефоните, компютрите и всички технологии.

Ще се завърна, когато го поискам. Ще пиша, за неща, които ми харесват. Ще спра да чета комерсиални блогове. Ще съм си аз.

И за накрая, знам, че голям процент ще ми се възпротивят, но това е моето мнение и никой няма право да го оспорва!

Adios muchachos и see ya soon!


- Ви -

неделя, 24 август 2014 г.

Топ Х: Станислава

Този път един по-различен блог. 
*усмивка*

 Част VII
Книжна страст

Тя е Станислава. 
На пръв поглед обикновено момиче, 
но в нея тупти сърце под формата на книга.
Колко красиво, нали?!



Ви: Здравей, Станислава! Разкажи ни нещо за себе си!
Станислава: Здравей! :) Аз съм къдрава, шумна, едновременно съм на 100 години и на 10. Харесвам човека, като единица на живот, обичам да чета и обожавам чувството да съм права. Обичам и кафе, и шоколад. И сарказма. 

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
Ст: Започнах зимата на 2009, в началото на първи курс. Имах компютър на разположение, купчина с книги до леглото си и шантавата идея, че когато свърша някое четиво, имам какво да кажа за него. И така дойде идеята за книжен блог. Малко по-късно разбрах, че не откривам топлата вода и преди мен и други са се развихрили в тази сфера и освен това го правят много по-добре! :)

В: Защо продължи?
Ст: Егоцентризъм сигурно. Вечната идея, че това, което имаш да кажеш, е важно.

четвъртък, 7 август 2014 г.

Топ Х: Пирина

Както обещах, след номер 5 е ред на номер 6. А номер 6 е доста хубав и свеж избор, който напоследък е в топ 5-цата ми. Дано ви харесва, зашото на мен адски много ми допадна както стария така, така и новия блог на сладка, прекрасна Пирина.

Част VI
Райска Пирина 

Пирина е нежна, мила, добричка, състрадателна, поетична. Тя е много приятен човек и бих комуникирала с нея безкрайно дълго време. Притежателка е на едно от най-красивите кучета, които някога съм виждала. А блогът ѝ (както стария, така и новия) е много хубав.

Блог: www.empirina.com



Ви: Здравей, Пирина! Разкажи ни нещо за себе си!
Пирина: Здравей, Васи! Ииии здравейте всички! Какво да кажа, аз съм много simple човек, обичам простичките неща, ненатоварващите разговори, слънчогледите, птиците, премрежените от върхове хоризонти и мократа трева сутрин.

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
П: Започнах да блогвам преди половин година с един тестов блог. Може би съвсем искрено трябва да си кажа, че от скука реших да започна кулинарен блог – в готвенето намирах спасение от всичко тогава.

В: Защо продължи?
П: Защото ми хареса. Защото ми помогна да намеря себе си, да осъзная какво наистина обичам да правя. Защото израстнах по всевъзможни начини. Нещо като ъпгрейд на дневниците, които като препрочиташ си даваш равносметка за това колко точно си порастнал и узрял емоционално. Пък и адски много обичам да помагам на хората по някакъв начин, надявам се и това да постигам чрез блогването.

събота, 2 август 2014 г.

Топ Х: Йори

Ето че сме на заветното 5. Но както бях казала, няма да се огранича в топ петицата и ще дам свобода на самата себе си. Надявам се до сега да сте доволни от "Топ Х" и да продължавате да бъдете. Enjoy!

Част V
Слънчева мама Йори

Йоана (Йори) е майка, приятелка и любима. 
Животните са ѝ слабост. 
А Muse и Radiohead са нейната религия. 
Също така гледа много футбол.
(Момчета, съжалявам, тя вече е заета!) 


С любимото си коте - Надежда

Ви: Здравей, Йори! Разкажи ни нещо за себе си! 
Йори: Здрасти! *усмивка* Ами какво да разкажа... На 26 години съм, горда мама на двумесечното слънце Ян, занимавам се с графичен дизайн и илюстрация и съм див защитник на животните. *усмивка* В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Й: Преди около година, септември '13, ако не ме лъже паметта.. *смее се* Две прекрасни блогърки ме вдъхновиха - Деси (Мирсеа) и Мани, след един прекрасен ден в парка.. *смее се* В: Защо продължи?
Й: И аз не знам.. Харесва ми да си имам едно такова местенце, в което да изразявам себе си, без да се съобразявам с нищо и никого.