Дъжд

Никога не нося чадър в себе си. Не мисля, че има особена нужда от него, а и винаги е по-приятно да усетиш малките капчици вода, които се стичат по лицето ти. Някак се чувстваш жив от това усещане.
Днес в прогнозата за времето споменаха, че има 70% вероятност да завили дъжд. Въпреки това излязох навън с идеята да се поразходя. Започваше да се смрачава. Всеки гражданин на града с бърза крачка се бе запътил към дома, вероятно от страх да не го сполети нещо съвсем нормално като дъжда. Колкото повече минаваше времето, толкова по-малко хора имаше по улиците. Тишината и спокойствието се готвиха да възцаруват над отегчителната ежедневна шумотевица на града.

Момичето от фонтана

Снимка от филма La Dolce Vita  

   Беше седнала там. Във водата. Седеше и не мърдаше. Многобройни капчици летяха към нея и падайки, докосваха кожата ѝ. Очите ѝ бяха затворени. Едно малко момченце се доближи до нея, погледна я с любопитство. После погледна към водата, надвеси се над нея и видя отражението си. Засмя се за кратко. Извади една сребърна монета от джобчето си, намисли си желание и я хвърли във водата. След което се обърна и си тръгна. Монетата беше паднала до нейното тяло. Тя се размърда леко, отвори клепачи и се огледа. Видя монетата и я взе бързо. Държеше две евро. Толкова, колкото за един самун хляб. От няколко дена не бе слагала нищо в устата си и сега изпитваше зверски глад.

Един молив и всичко следващо след него

Снимка: google.com

Идва ред на поредицата от кратка проза, написана от мен. Темата на всяко едно творение е просто една думичка. Идеята е да раздвижа въображението си и да пиша повече, тъй като си обещах през тази календарна година повече проза, изписана от мен. 

Първата тема е "молив", а малко по-надолу е и резултата. Надявам се да ви хареса! 

Януарска история

Снимка: К.М.

Нощта се появи и спусна пипалата си навсякъде. Сара и Клара решиха да се поразходят на чист въздух в близкия парк, въпреки че навън бе тъмно и пусто. Прекрачиха невидимия праг на входа на парка и започнаха да се разхождат по алеята покрай канала, водещ до местното пристанище. Клара носеше фотоапарат и реши да по снима малко, докато със Сара разнищваха не до толкова сложни въпроси от ежедневието си. Не след дълго стигнаха до прабългарското селище "Фанагория", построено за любители и туристи. След като подминаха постройката, краката на двете девойки ги отведе до осветената алея в близост до местния плаж.

Love Pills

Снимка: weheartit.com

Няколко секунди, изразени в проза

Йей, най-сетне ще споделя с вас една моя кратка проза, с която участвах в единадесетото издание на конкурса за КРАТКА ПРОЗА - 2013. В този конкурс късметът не ме навести, но това няма значение, защото аз харесвам моята творба много повече от тези, които са на 1-во, 2-ро и 3-то място ха-ха-ха
Е, надявам се да ви хареса! *усмивка*

Мисли преди края

"Сън? Видение? Реалност? Какво си ти за мене? Обгръщаш ума ми с топлите си длани и караш ме да се чувствам загубена и уморена. Очите ти. Очите ми. Те търсят всеки малък миг, за да те видят в тълпата. Усмивката ти...озарява! Ах, този поглед как пронизва тялото ми кат стрела. Спри! Недей! Остави ме и си върви...Не! Остани! Ох, колко объркана съм аз...Влюбена ли съм? Каква съм? Гледам те и всяка част от мен те иска, чака и обича. Мълчание. Тъга. Любов несподелена...Сънувам ли или съм будна? Къде съм? Какви са тия гласове?" - говореше в съня си Аня.

От птичи поглед

Казано е, че хората сме като едни мравчици на тази планета и е вярно. Пред очите ти се разкрива панорамна гледка, изпъстрена с градчета, селца, хълмове и пасища. Чувството за нищожност нахлува в главата ти. Умът ти се освобождава и просто стоиш като хипнотизиран. Хипноза?! Природата ли си играе с нас или просто нашия дух се намира в хармония? Вятърът се блъска в лицето ти и прошепва нещо на своя си език. Обграден си от зеленина, сякаш Майката природа те е прегърнала в обятията си. И въпреки хубавата гледка, чувството за нищожност стои още в теб, там където винаги си е било скрито, и те кара да си задаваш някои екзистенциални въпроси за своето и общо съществуване.


Снимка от село Жребичко - Марина Х.

- Ви -