Е, надявам се да ви хареса! *усмивка*
Мисли преди края
"Сън? Видение? Реалност? Какво си ти
за мене? Обгръщаш ума ми с топлите си длани и караш ме да се чувствам загубена
и уморена. Очите ти. Очите ми. Те търсят всеки малък миг, за да те видят в
тълпата. Усмивката ти...озарява! Ах, този поглед как пронизва тялото ми кат
стрела. Спри! Недей! Остави ме и си върви...Не! Остани! Ох, колко объркана съм
аз...Влюбена ли съм? Каква съм? Гледам те и всяка част от мен те иска, чака и
обича. Мълчание. Тъга. Любов несподелена...Сънувам ли или съм
будна? Къде съм? Какви са тия гласове?" - говореше в съня си Аня.
Отвори уморените си клепачи. Огледа се.
Беше в бяла, варосана стая. Едно легло и стол до него. На него - седнал мъж. Чете.
"Кой е той?" - помисли си Аня. Той вдигна глава и я погледна.
Кристално сини очи се срелнаха към нея. Кой беше този мъж? Облечен в бяло. Като
ангел. Той стана и се доближи до нея. Подаде ръката си към Аня и тя улови
неговата. Докосването на тези две ръце я пренесе извън студената, бяла стая.
Сега е топло. Слънчево. Красиво. Многобройни гласове витаят в пространството.
Ангелски гласове. Един огромен лъч светлина озарява всичко. Светлина. Ярка
светлина. Тя поглъща всичко. Сърцето се изпълва с радост. Страхът изчезва.
Спокойствие. Баланс. Всичко там е в безкрайна хармония. Аня вече беше в Рая.
Онзи рай, носещ ѝ утехата, спокойствието и търсената, споделена любов. Онзи
рай, който я прави щастлива.
Скоро идваше краят. Но само краят на
земния престой. Аня остана завинаги със затворени очи. Очи ужасно уморени от
грозния, сив свят на новото време. Но отвъд всичко я чакаше едно ново начало.
Един нов живот след края. Живот след смъртта.
Снимки: интернет
- Ви -
Няма коментари:
Публикуване на коментар