Януарска история

Снимка: К.М.

Нощта се появи и спусна пипалата си навсякъде. Сара и Клара решиха да се поразходят на чист въздух в близкия парк, въпреки че навън бе тъмно и пусто. Прекрачиха невидимия праг на входа на парка и започнаха да се разхождат по алеята покрай канала, водещ до местното пристанище. Клара носеше фотоапарат и реши да по снима малко, докато със Сара разнищваха не до толкова сложни въпроси от ежедневието си. Не след дълго стигнаха до прабългарското селище "Фанагория", построено за любители и туристи. След като подминаха постройката, краката на двете девойки ги отведе до осветената алея в близост до местния плаж.
Захласнати от приказки, Сара и Клара продължаваха да вървят, но стъпките им бяха секнати от внезапното спиране на лампите, осветяващи алеята. За миг навсякъде бе станало мрак. Момичетата се огледаха ту на ляво, ту на дясно и не виждаха светлина. Леко уплашени се запитаха какво да правят. Точно в този момент няколко лампи сякаш отвориха очи и засветиха отново една след друга. Дали трябваше да продължат пътя си или да се върнат по обратния? Кой бе по-безопасният от двата?...Хванати за ръце, двете момичета решиха да поемат по вече изминатия път. Клара сложи през рамо чантата със своя фотоапарат, стисна здраво ръката на Сара и двете, бягайки, тръгнаха по пътя от където се бяха появили. Мислеха, че зад завоя, който ги очакваше, ще има отново светлина, но се лъжеха. Виждайки тъмнината пред себе си, те продължаваха да бягат, но после решиха да намалят леко своята крачка. Накрая се озоваха отново до "Фанагория". Сега тя изглеждаше призрачна, тайнствена и твърде мрачна. Нещо плашещо имаше сега в това селище. Сара допълнително наклаждаше страха в Клара, измисляйки си как зад стените на това място мутри са създали своя собствена касапница за хора. Клара обаче се опитваше да не обръща много внимание на думите ѝ и продължаваше да ѝ стиска ръката, докато пръстите и на двете измръзваха от студ. Навсякъде бе тихо и пусто. От време на време само някакви звуци секваха тишината и ужасяващо плашеха Клара.
Двете момичета се запътиха към централната част на парка, където имаше светлини навсякъде. Стигнаха до кръг, който се разклоняваше в няколко различни пътечки. Озоваваха се точно срещу една от тях - напълно неосветена, на която в края ѝ стоеше тъмна, странна и неподвижна фигура. Сара погледна Клара уплашена и двете поеха по друг път. Любопитната Сара обаче постоянно гледаше към тъмната пътечка, където стоеше онази тайнствена фигура. Точно в този момент фигурата се мръдна леко на една страна. Сара обърна глава и отново продължи с приказките си, докато отново не се обърна и не видя заедно с Клара как онази призрачна фигура се размърда и започна да върви в посока към тях двете. Тогава момичетата забързаха крачката си и достигнаха единствения изход наблизо. Пред тях стояха множество жилищни сгради. Целите тъмни, без грам светлина. Токът бе спрял в района. Момичетата закрачиха по края на шосето, където единствено там имаше светлина. Крачките им ги отведоха да осветените места, по които вече бяха минали и малко по малко стихнаха своите домове.
"Какво начало на годината?!" - си казаха те на раздяла. Наистина! Какво начало на годината. Беше първи януари от новата календарна година и по всичко си личеше, че ги очакваха още много интересни случки.



П.П. Внимание: Хо-хо-хо
Всички лица и събития са реални.
Под името Сара, стоя аз - Ви,
а под името Клара - моя приятелка, заснела
снимката по-горе в деня на случилите се събития.

- Ви -