V Mélange: По-близо до сърцето

Години наред силно желаех да имам домашен любимец, но все се случваше така, че бивах оборена от думите на своите родители. Изведнъж всичко това се превърна в болна тема за мен и винаги бе придружена с крокодилски сълзи от моя страна, разбира се. И все пак бяха прави. Бях малка и колкото и да исках да се грижа за домашен любимец, накрая всичко стигаше до родителите ми. Опитвайки се да намеря нещо, което да нарека "свой домашен любимец", започнах да прибягвам към затваряне на скакалци в буркани (с дупки на капачките), но горките животинчета биваха уморени от моята "грижа" към тях. Минаха години и моя папи ми обеща, че ако вляза в мечтаното за мен училище след седми клас, ще ми вземе тъй желаното от мене коте. Уви, това не се случи. Минаха 4 години и накрая с помощта на мам сбъднах една моя дългогодишна мечта. Сдобих се с едно женско котенце на месец и няколко дена. Сама отидох, взех това малко създание и сама се прибрах у дома с него... Голяма гордост бе за мен и мам, че още от първия ден мъничето знаеше къде е тоалетна и знаеше че само там трябва да си върши работите. ха-ха-ха ... Почти 2 години минаха откакто къщата се увеличи с още един "човек". Този малък "човек" порасна и се превърна в едно малко зверче, без което не мога да живея. Този малък пакостник се нарича Дейзи Хариет Потър. Котка не с едно, а с цели три имена!...
Мъркането, допирът на козината по кожата, мяукането, онзи сладък поглед, който те леда докато ядеш нещо, хапането и следите от нокти по ръцете. Неописуемо е! Толкова обич към това създание е побрана в мен, че чак е нереално. Дейзи е моята любов! И в знак на тази любов на врата ми вече виси една малка стъкленичка с дейзино млечно зъбче, намерено преди време в леглото ми. Сега г-ца Хариет е на още една крачка по-близо до сърцето ми. *голяма усмивка*