В последните няколко месеца се замислих, че ми липсват усещането да пиша в блога и усещането от публикуването на нова публикация. Затова в крайна сметка реших да продължава да правя това, което ми харесва. Дълго време се чудех какво да публикувам след толкова дълга пауза във времето. В един момент ми дойде идея, че искам да пиша за хора, който ме вдъхновяват по един или друг начин. Така се роди и идеята да интервюирам една млада дама, която от сигурно две години е част от моя живот, така да се каже. Намерих я случайно в YouTube и знам, че това не е било случайно.
Представям ви Мария Андреева. Тя е родом от Бургас, но в последните няколко години живее в Ница, където учи. Хората я знаят с нейния влог в YouTube и с присъствието ѝв Instagram, но днес съм решила да ви пренеса в част от нейния вътрешен свят.
V Melange: Здравей, Мари. Опиши себе си с няколко думи
Мария Андреева: Здравей, Ви! Навярно бих се определила като леко странна, замечтана, упорита, стара душа, с многостранни интереси, намерила подслон в тялото на 21-годишно момиче. Мария съм. Понякога съм само Мари. И съм щастлива.
VM: Какво те мотивира да започнеш да водиш влог в YouTube? И какво те кара да продължаваш да го правиш?
М.А: Дълго време исках да говоря за нещата, които ме вълнуват, но и силно се страхувах от реакцията на хората. После се сетих колко трудно приемам колебания и несигурност от моя страна и осъзнах, че би ми било в пъти по- неприятно изобщо да не опитам, отколкото да направя неуспешен опит. Днес, 4 години по-късно, продължавам да качвам видеа, заради удоволствието, което ми носи целият процес - от търсенето на тема и информация по дадената тема, през снимането и обработването, до публикуването. Никога не съм го приемала твърде на сериозно обаче, въпреки многото време, което отделям за всяко едно видео. В това вероятно се крие и причината, поради която все още ми е трудно да гледам на себе си като на “влогър”. Във всеки случай, истински ми харесва да говоря за нови неща, да експериментирам с нова техника, да търся как да се подобря и най-вече да се свързвам с всички тези невероятни хора, които поради една или друга причина следят това, което създавам.
VM: Хората те знаят като Мария Андреева - YouTube влогър и също така като момиче с не малко присъствие в Instagram. Интересно е обаче да разберем каква е Мария извън социалните мрежи. Би ли ни споделила с какво се занимаваш през останалото си време, когато не си активна в дигиталното пространство?
М.А: Ще прозвучи смешно, странно, може би дори абсурдно, но понякога забравям, че съм Мария Андреева. Не мисля за себе си като за тази “интернет личност”, която някои хора виждат в мен. Да, имам си свое място в мрежата, където съм достатъчно активна. Харесва ми да създавам и да споделям там, но извън социалните мрежи съм си просто аз - Мария, с хилядите ми хобита, занимания и интереси. Обичам да излизам с приятели или да прекарвам време със семейството ми, често готвя, понякога рисувам, спортувам ежедневно, уча доста (или поне се опитвам, защото онлайн часовете не влизат в графата “любими дейности”), чета, пътувам (в непандемични времена де, хаха)... все нормални, обикновени неща.
VM: Какво те вдъхновява в живота?
М.А: По-лесно ще ми е да кажа какво не ме. Всичко, ама всичко ме вдъхновява. Дали ще е цъфналото цвете в двора, любовта между хората, звукът на вълните, песента, която слушам в момента, разговор с любим човек, небето късно вечер или начинът, по който слънцето се отразява в чашата пред мен. Красота има във всяко едно нещо, а оттам и вдъхновение.
VM: Сподели ни своя любима книга и филм?
М.А: Този се нарежда сред топ 3 най-трудни въпроси на всички времена, просто защото не мога да кажа едно заглавие и да приключа. Хари Потър винаги ще е първото заглавие, което изниква в съзнанието ми при този въпрос, но оттам нататък се сещам за “Отнесени от вихъра” на Маргарет Мичъл, “1984” от Джордж Оруел, “Алхимикът” на Паулу Коелю, “Да убиеш присмехулник” от Харпър Ли, а наскоро реших да обърна и по-специално внимание на българската литература, и се влюбих в “Живот в скалите” от Мария Лалева. Що се отнася до любим филм - сред любимите ми са “Зеленият път” и “Изкуплението Шоушенк”. Не знам каква е тази моя страст към тежки филми и затвори, но ето на. Други любими са ми “Назови ме с твоето име”, “Игра на кодове” и “Малки жени”.
VM: Кое е твоето любимо място?
М.А: Като че ли любимо място нямам. Само любими хора, с които няма значение къде се намирам. Ако все пак трябва да отговоря обаче, нищо не се сравнява с къщата ми на село. Там сякаш времето е спряло, храната е в пъти по-вкусна, а сънят е здрав.
VM: За какво мечтаеш?
М.А: За пъстър живот. За пътешествия и незабравими моменти. За живот извън рамката.
Някои могат да намерят това за странно, но не гоня нито професионални успехи, нито върховни постижения. Искам да съм щастлива и да правя хората около мен щастливи. Искам да имам, за да давам, както и да мога да помагам на онези, които се нуждаят от помощ. Искам да обичам и да бъда обичана. Силно. Също така мечтая за това да оставя положителен отпечатък и да покажа на възможно най-много хора, че животът си струва да бъде живян.
VM: Опиши ни един твой ден във Франция
М.А: Ако е през седмицата се събуждам най-късно в 8 часа, от звука на коли (никаква романтика), правя си закуска, заедно с чаша топло кафе и продължавам разговорите от предната вечер със съквартирантката ми Яна. Тренирам, привеждам се в що-годе приличен вид за университета, вървя 30 минути дотам, изучавам се, на път за вкъщи минавам през магазина, вечерям с Яна, после гледаме епизод от “Животът на прислужницата”, а след това нагло заспивам в нейното легло. В събота имам пълната свобода да правя каквото пожелая и често излизам с приятели, с които се разхождаме по цял ден. Ако времето позволява, се случва да отскоча и до някое от съседните градчета. В неделя пък ставам рано и отивам на работа във веган ресторанта, в който работя.
VM: Какво е за теб морето? Нямаше как да не те питам този въпрос, тък като и аз като бе съм морско дете.
М.А: Дом. Уют. Спокойствие. Основната причина, поради която избрах да уча в Ница, а не някъде другаде. Да, правилно разбрахте. Не престижът на университета, а географското положение на града, в който се намира, беше ключов фактор за моя избор. Споменах ли, че не съм човек за пример?
VM: Какво би ни казала в края на този разговор?
М.А: Поемете въздух. Насладете се на настоящия момент, отделете време за себе си, пригответе си специална вечеря, обадете се на приятел, за когото все не намирате време, прочете глава от онази книга, която само събира прах на полицата, сипете си чаша вино, направете си чай или започнете сериала, който отдавна се каните да гледате. Ако научих нещо тази година, то е че често забравяме да живеем покрай забързаното ежедневие, което водим. Да се грижим за себе си, означава да се грижим и за другите. Позволете си да се отпуснете. Всеки заслужава почивка.
Местата, на които може да намерите Мари
Снимки: Maria Andreeva's Facebook Page
Няма коментари:
Публикуване на коментар