V Mélange: От малко до голямо "В"

аз + рисуване

накратко и отблизо

От както се помня аз все рисувам. В детската драсках във всеки възможен момент. Някакви "яки" каки с обувки повече от 15 см ток ха-ха-ха После мама ме записа в паралелка по рисуване и така от първи до седми клас. След това като дойде време за гимназията кандидатсвах отново рисуване. Приеха ме и бам вече учех професионално това, което исках. В 9-ти клас вече специалността ми бе ясна - графика и 3 години по-късно завърших успешно и взех трета квалификация художник-изящни изкуства. Брех! Година по-късно вече съм в НАТФИЗ, изучавайки сценография (+ костюми) за театър и кино. И пак аз отново обвързана малко или много с рисуването.

***

Най-отвартителният момент, свързан с рисуването, е когато изпадна в творческа криза. Това е едно от най-ужасните неща за мен. Появи ли се ме държи не малко време. Почвам да се ядосвам. Все нещо куца. Има идеи, но ръката не иска да се движи заедно с ума ми. От както се върнах у дома, усещам, че отново ме е гепала тази проклета творческа криза. Но някак този път сякаш изцяло криза на всичко, свързано с изкуството. За месец успях да нарисувам само една рисунка и то не особено добре. А можех много повече.

Топлото време сякаш сякаш изцежда силите ми и на мен нищо не ми се прави. Мраз ли е - отново се случва (доказан опит от втората ми квартира, където можех да виждам дори дъха си).

***

С тази публикация ще ви покажа малка частица от себе си, обвързана с рисуването. Напоследък все виждам блогъри да споделят своето творчесто, скрито зад страниците на своите тефтери и скицници. Е, ето и част от мен, която дано ви удовлетвори.

***

Никога не се придържам към един стил на рисуване. Напоследък стилово дори не мога да се намеря. (Пък и то СТИЛ се гради с годините) Експериментирам. Освобождавам се. Опитвам се да се вдъхновявам от други творци, но да не копирам стила им на рисува. Това е толкова ужасно - да гледаш и копираш някого, когото харесва и да представяш това като свое собствено творение. Обичам всичко да идва от ума. Да се възражда от емоции и чувства. Обичам да се опитвам да създам нещо. Не просто рисунка. А малко създание, стоящо на листа или платното, или пък изваяно от някакъв материал. То е като рожба създадена от ума и тялото.

***

Човешкото тяло е вдъхновяващо. Красотата на самите му извивки. Мускулите. Костите под тях. Всяка мимика. Движение. Невероятно. Голотата. Не еротична. Чисто физическа. Дебел човек. Слаб. Кокалест. Нормален. Предизвикателсто постоянно...Имам много да уча в тази насока. Колкото и да се учи пластична анатомия...Трябва практика. Очупване на самата ръка. Надявам се на добри резултати в бъдеще. До тогава все голо тяло *усмивка*

***