аз + рисуване
накратко и отблизо
От както се помня аз все рисувам. В детската драсках във всеки възможен момент. Някакви "яки" каки с обувки повече от 15 см ток ха-ха-ха После мама ме записа в паралелка по рисуване и така от първи до седми клас. След това като дойде време за гимназията кандидатсвах отново рисуване. Приеха ме и бам вече учех професионално това, което исках. В 9-ти клас вече специалността ми бе ясна - графика и 3 години по-късно завърших успешно и взех трета квалификация художник-изящни изкуства. Брех! Година по-късно вече съм в НАТФИЗ, изучавайки сценография (+ костюми) за театър и кино. И пак аз отново обвързана малко или много с рисуването.
***
Най-отвартителният момент, свързан с рисуването, е когато изпадна в творческа криза. Това е едно от най-ужасните неща за мен. Появи ли се ме държи не малко време. Почвам да се ядосвам. Все нещо куца. Има идеи, но ръката не иска да се движи заедно с ума ми. От както се върнах у дома, усещам, че отново ме е гепала тази проклета творческа криза. Но някак този път сякаш изцяло криза на всичко, свързано с изкуството. За месец успях да нарисувам само една рисунка и то не особено добре. А можех много повече.
Топлото време сякаш сякаш изцежда силите ми и на мен нищо не ми се прави. Мраз ли е - отново се случва (доказан опит от втората ми квартира, където можех да виждам дори дъха си).
