петък, 2 януари 2015 г.

Искрено и лично, или нещо по средата

Честита Нова Година, драги читатели! 
Нека 2015-та в по успешна и хубава от предни години!

***

Днес реших да пиша първата си публикация от доста време. Докато минаваше време и аз не бях никак активна тук, си мислих за няколко неща. Блогът навърши 2 години през ноември 2014г., но не отпразнувах този повод. Да, научих много неща през изминалата една година, но те не бяха свързани с блога или пък бяха, но не бяха хубави за мен. Спрях да пиша поради липса на идеи и желание. 

Разбрах за себе си, че да голям процент от блогърите търсят внимание, вероятно което не намират извън рамките на интернет. Разбрах, че ненавиждам beauty постове, а самата представа за български lifestyle блог някъде се губи по пътя на козметиката. Разбрах, че за един блогър е по-важно май това, което искат публиката, а не самия той. Разбрах, че TAG-овете са нещо, измислено от някой и повтаряно от десетки + нещо супер безинтересно, но за блогърите интересно....хммм!

Разбрах, че ако искам да запазя моето мислене за блогър трябва да оставя на самата себе си интуитивно да поема щафетата с писането в свои ръце тогава, когато отвътре го поискам, а не за да не загубя читателите си. Читатели бол. Тези, които искат да четат - нека го правят. Тези, които чакат ежеседмичен пост - да отидат някъде другаде. Мой блог - мои желания - мои решения.

И дори и аз да се заравям в дълбините на интернет, фейсбук, инстаграм и къде ли не, животът е там, където свършва интернет. Извън телефоните, компютрите и всички технологии.

Ще се завърна, когато го поискам. Ще пиша, за неща, които ми харесват. Ще спра да чета комерсиални блогове. Ще съм си аз.

И за накрая, знам, че голям процент ще ми се възпротивят, но това е моето мнение и никой няма право да го оспорва!

Adios muchachos и see ya soon!


- Ви -

неделя, 24 август 2014 г.

Топ Х: Станислава

Този път един по-различен блог. 
*усмивка*

 Част VII
Книжна страст

Тя е Станислава. 
На пръв поглед обикновено момиче, 
но в нея тупти сърце под формата на книга.
Колко красиво, нали?!



Ви: Здравей, Станислава! Разкажи ни нещо за себе си!
Станислава: Здравей! :) Аз съм къдрава, шумна, едновременно съм на 100 години и на 10. Харесвам човека, като единица на живот, обичам да чета и обожавам чувството да съм права. Обичам и кафе, и шоколад. И сарказма. 

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
Ст: Започнах зимата на 2009, в началото на първи курс. Имах компютър на разположение, купчина с книги до леглото си и шантавата идея, че когато свърша някое четиво, имам какво да кажа за него. И така дойде идеята за книжен блог. Малко по-късно разбрах, че не откривам топлата вода и преди мен и други са се развихрили в тази сфера и освен това го правят много по-добре! :)

В: Защо продължи?
Ст: Егоцентризъм сигурно. Вечната идея, че това, което имаш да кажеш, е важно.

четвъртък, 7 август 2014 г.

Топ Х: Пирина

Както обещах, след номер 5 е ред на номер 6. А номер 6 е доста хубав и свеж избор, който напоследък е в топ 5-цата ми. Дано ви харесва, зашото на мен адски много ми допадна както стария така, така и новия блог на сладка, прекрасна Пирина.

Част VI
Райска Пирина 

Пирина е нежна, мила, добричка, състрадателна, поетична. Тя е много приятен човек и бих комуникирала с нея безкрайно дълго време. Притежателка е на едно от най-красивите кучета, които някога съм виждала. А блогът ѝ (както стария, така и новия) е много хубав.

Блог: www.empirina.com



Ви: Здравей, Пирина! Разкажи ни нещо за себе си!
Пирина: Здравей, Васи! Ииии здравейте всички! Какво да кажа, аз съм много simple човек, обичам простичките неща, ненатоварващите разговори, слънчогледите, птиците, премрежените от върхове хоризонти и мократа трева сутрин.

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
П: Започнах да блогвам преди половин година с един тестов блог. Може би съвсем искрено трябва да си кажа, че от скука реших да започна кулинарен блог – в готвенето намирах спасение от всичко тогава.

В: Защо продължи?
П: Защото ми хареса. Защото ми помогна да намеря себе си, да осъзная какво наистина обичам да правя. Защото израстнах по всевъзможни начини. Нещо като ъпгрейд на дневниците, които като препрочиташ си даваш равносметка за това колко точно си порастнал и узрял емоционално. Пък и адски много обичам да помагам на хората по някакъв начин, надявам се и това да постигам чрез блогването.

събота, 2 август 2014 г.

Топ Х: Йори

Ето че сме на заветното 5. Но както бях казала, няма да се огранича в топ петицата и ще дам свобода на самата себе си. Надявам се до сега да сте доволни от "Топ Х" и да продължавате да бъдете. Enjoy!

Част V
Слънчева мама Йори

Йоана (Йори) е майка, приятелка и любима. 
Животните са ѝ слабост. 
А Muse и Radiohead са нейната религия. 
Също така гледа много футбол.
(Момчета, съжалявам, тя вече е заета!) 


С любимото си коте - Надежда

Ви: Здравей, Йори! Разкажи ни нещо за себе си! 
Йори: Здрасти! *усмивка* Ами какво да разкажа... На 26 години съм, горда мама на двумесечното слънце Ян, занимавам се с графичен дизайн и илюстрация и съм див защитник на животните. *усмивка* В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Й: Преди около година, септември '13, ако не ме лъже паметта.. *смее се* Две прекрасни блогърки ме вдъхновиха - Деси (Мирсеа) и Мани, след един прекрасен ден в парка.. *смее се* В: Защо продължи?
Й: И аз не знам.. Харесва ми да си имам едно такова местенце, в което да изразявам себе си, без да се съобразявам с нищо и никого.

сряда, 30 юли 2014 г.

Топ Х: Бо

След 1 следва 2. След него 3, а после и 4. А номер 4 е едно морско момиче *усмивка* Тя е една е една готина варненка, на която много, много ѝ се кефя. Дано ви харесат и нейните отговори на обичайните ми въпросчета *усмивка*

Част IV
Момичето, което (иска да) е акула

Бо е червенокосо момиче...
Бо е акула. Черноморска при това. 
Тя е мила, добричка и сладка. И не хапе, стига да не я предизвикаш. 




Ви: Здравей, Бо! Разкажи ни нещо за себе си!
Бо: Здрасти! Аз съм Боряна. Викат ми Бо и Бочи. 21-годишна студентка по графичен дизайн, която се опитва да си намери пътя. Designophile, несериозен фотограф, неталантлив писател, скрит програмист и wanna-be акула. И съм в много сериозна връзка със солената храна.

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Б: Регистрирах се в Blogger през 2008. Бях изпаднала в асоциална дупка и имах нуждата да си изливам пасивната агресия някъде. Малко по-малко ми хареса идеята да си водя блог и в момента имам над 10 в различни блог платформи. В: Защо продължи? 
Б: Самото писане ме успокоява. Също след време, като си прочета старите постове, ми става много топло.

От малко до голямо "В"

аз + рисуване
накратко и отблизо

От както се помня аз все рисувам. В детската драсках във всеки възможен момент. Някакви "яки" каки с обувки повече от 15 см ток ха-ха-ха После мама ме записа в паралелка по рисуване и така от първи до седми клас. След това като дойде време за гимназията кандидатсвах отново рисуване. Приеха ме и бам вече учех професионално това, което исках. В 9-ти клас вече специалността ми бе ясна - графика и 3 години по-късно завърших успешно и взех трета квалификация художник-изящни изкуства. Брех! Година по-късно вече съм в НАТФИЗ, изучавайки сценография (+ костюми) за театър и кино. И пак аз отново обвързана малко или много с рисуването.

***

Най-отвартителният момент, свързан с рисуването, е когато изпадна в творческа криза. Това е едно от най-ужасните неща за мен. Появи ли се ме държи не малко време. Почвам да се ядосвам. Все нещо куца. Има идеи, но ръката не иска да се движи заедно с ума ми. От както се върнах у дома, усещам, че отново ме е гепала тази проклета творческа криза. Но някак този път сякаш изцяло криза на всичко, свързано с изкуството. За месец успях да нарисувам само една рисунка и то не особено добре. А можех много повече.

Топлото време сякаш сякаш изцежда силите ми и на мен нищо не ми се прави. Мраз ли е - отново се случва (доказан опит от втората ми квартира, където можех да виждам дори дъха си).

понеделник, 28 юли 2014 г.

Топ Х: Татяна

Пред вас е номер 3 : Татяна, заедно със своя блог.  Бих казала, че ми е толкова много приятно да чета отговорите на любимите ми български блогъри. Те вече не са еди-кои си хората, стоящи зад еди-кои си блогове. Те са вече по някакъв начин част от моя живот. Е, поне някои от тях. Другите - ще дойде време и с вас да се запозная и да се докосня по някакъв начин към вашата личност.

Част III
Момичето мечта за всеки футболен маниак

Татяна (Тай) е според мен момичето, което би могло да плени сърцето на не един футболен маниак. Тя обича футбола. Момчета! Тя обича футбола...Обича: книгите. Скандинавия. Тай е толкова сладка и чаровна. Адски мила, добричка и искрена. Иде ми чак да я изям!





Ви: Здравей, Татяна! Разкажи ни нещо за себе си! 
Тай: Ще си позволя да цитирам Бо, която успя най-точно да ме опише в едно изречение: "Татянка, 21-годишен екземпляр, който обича да яде, да Instagram-ва какво яде и да гледа футбол." Кратко, точно, ясно. В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Т: Започнах да блогвам преди мноооого години, но тогава имах блог-дневник, в който "оплаквах" тийнейджърските си години...Държах го Private, естествено, а по-късно го изтрих, тъй като се осъзнах (по-добре късно, отколкото никога), че малко или много (най-вече много) пиша неща, които не трябва да видят бял свят, ама НИКОГА!!! *смее се* После създадох сегашния си блог, но дълго време не го бях развила, докато Нина (Nina Haveheart) не ме подкрепи и нави да си го поддържам. *усмивка*

В: Защо продължи? 
Т: От една страна е заради комуникацията с различни хора, забавлението, а от другата е възможността да се усъвършенствам в писането, да се науча да изразявам моята скромна личност и най-вече да не съм толкова затворена в себе си и да съм по-уверена.