Love Pills

Снимка: weheartit.com

Heavenly bodies

Днес попаднах на публикация в сайта obekti.bg относно т.нар. "Небесни тела"*, снимани от Пол Кудунарис, и реших да споделя малко снимков и текстови материал с вас по темата.

История е следната:

През 1578г. римските катакомби отворили вратите към една ера на религиозен фанатизъм и зловеща красота. Католическите власти извадили на бял свят скелети, за които предположили, че принадлежат на раннохристиянски мъченици. Костите били сглобени и след това, украсени пищно със злато и скъпоценни камъни. Те били изложени на показ в разкошни ковчези из цяла Европа, за да покажат каква слава чака верните последователи на Църквата след смъртта. Тази зловеща практика продължила до началото на 19. век, след което много от останките били скрити или унищожени. В началото били гордост за Църквата, но в последствие се превърнали в срам за нея.

Пищност и зловеща красота лъха от следващите кадри.
Златото и скъпоценните камъни биват видени от една различна гледна точка...
Коментарът оставям на вас!

Blog said "I'm 1 years old!"

Снимка: tumblr.com

Преди 15 дена блогът навърши своята първа годинка. Исках през тази една година да споделя с вас, читателите, това, което виждам, чувствам и усещам, желая, творя и безброй други неща, които са залегнали дълбоко в моята душа. Все пак за една година можех много повече неща да споделя с вас. Исках го (и го искам), а самата аз се чувствам така сякаш не съм успяла. Чувствам, че мога да ви покажа много повече от видяното до сега.

Rosé is my name!

Преди седмица - две имах период на свръх интерес към кукли, правени с глина, после с хартия и накрая с платове. Естествено както при всеки, проявен от мен интерес по дадено нещо аз почнах да кроя планове за своя собствено направена кукла. То не бяха идеи, скици, идеи, скици и все се повтаряше това, докато накрая не взех едно парче плат, игла, конец и ножици. Скроих набързо дадените елементи на бъдещата кукла и отделих 2-3 часа в шиене на ръка. Гледайки сапунки по телевизията, сътворих моята първа кукла и бих казала, че като за първи опит я бива. Вярно, имаше няколко дефекта при зашиването на крайниците с туловището, тъй като не бях доизмислила добре това, но затова пък куклата ми получи първата си рокля, за съжаление в същия цвят като своята "кожа".

Бележка: Платът, който използвах беше боя, но по време на великденското боядисване на яйца го натиках в червената и за секунди в синята боя. След измиването си обаче стана по-светъл на цвят. *усмивка*

П.П. : Е, надявам се следващата кукла да е по-хубава.
П.П. 2 : Вдъхнових се главно от куклите от тази страница *усмивка*
П.П. 3 : Снимките не са особено хубави, защото ги снимах със "сапунерката ми", тъй като моето Sony не беше в града...

Няколко секунди, изразени в проза

Йей, най-сетне ще споделя с вас една моя кратка проза, с която участвах в единадесетото издание на конкурса за КРАТКА ПРОЗА - 2013. В този конкурс късметът не ме навести, но това няма значение, защото аз харесвам моята творба много повече от тези, които са на 1-во, 2-ро и 3-то място ха-ха-ха
Е, надявам се да ви хареса! *усмивка*

Мисли преди края

"Сън? Видение? Реалност? Какво си ти за мене? Обгръщаш ума ми с топлите си длани и караш ме да се чувствам загубена и уморена. Очите ти. Очите ми. Те търсят всеки малък миг, за да те видят в тълпата. Усмивката ти...озарява! Ах, този поглед как пронизва тялото ми кат стрела. Спри! Недей! Остави ме и си върви...Не! Остани! Ох, колко объркана съм аз...Влюбена ли съм? Каква съм? Гледам те и всяка част от мен те иска, чака и обича. Мълчание. Тъга. Любов несподелена...Сънувам ли или съм будна? Къде съм? Какви са тия гласове?" - говореше в съня си Аня.

Нека бъде нощ!

Ако имах вълшебна пръчица, бих я размахала веднагически във въздуха, изричайки думите: "Нека бъде нощ!" И защо ли?!...
В днешната публикация ви представям снимки от 1-ви юни по време на откриването на Международния театрален фестивал "Варненско лято"...Имате ли чувство, че сте в някаква нощна приказка? Феи и странни същества са между вас? Всичко е възможно!

След повече от месец затишие, счупен лаптоп, изгорял хард и какво ли още не, вече съм тук! Най-накрая!!!

Note: Костюмите са част от LUX LUMINA Theatre Festival. Още костюми може да видите в страницата на фестивала.

Не съм особено сладкодумна този път, но пък ви оставям едно кратичко снимково преживяване *усмивка*

Дано ви хареса!

Много емоции и едно "Довиждане!"

Всяко начало има и своя край. Изтощителните два дена пътуване от България до Словакия си струваха на 100 процента. С навлизането ни в Братислава се почувствах на едно коренно различно място. Допирът ти до този град и хората в него е невероятен. Атмосферата е напълно различна...