От птичи поглед

Казано е, че хората сме като едни мравчици на тази планета и е вярно. Пред очите ти се разкрива панорамна гледка, изпъстрена с градчета, селца, хълмове и пасища. Чувството за нищожност нахлува в главата ти. Умът ти се освобождава и просто стоиш като хипнотизиран. Хипноза?! Природата ли си играе с нас или просто нашия дух се намира в хармония? Вятърът се блъска в лицето ти и прошепва нещо на своя си език. Обграден си от зеленина, сякаш Майката природа те е прегърнала в обятията си. И въпреки хубавата гледка, чувството за нищожност стои още в теб, там където винаги си е било скрито, и те кара да си задаваш някои екзистенциални въпроси за своето и общо съществуване.


Снимка от село Жребичко - Марина Х.

- Ви -