събота, 8 февруари 2014 г.

Един молив и всичко следващо след него

Снимка: google.com

Идва ред на поредицата от кратка проза, написана от мен. Темата на всяко едно творение е просто една думичка. Идеята е да раздвижа въображението си и да пиша повече, тъй като си обещах през тази календарна година повече проза, изписана от мен. 
Първата тема е "молив", а малко по-надолу е и резултата. Надявам се да ви хареса! 

***

Графитът на молива се плъзна плавно по листа хартия и започна да превръща в черно всичко изпречило му се по бялата повърхност. Натискът на ръката на рисуващия се оказа обаче в един момент по-голям и изведнъж писеца се счупи.
"Пак ли!?" - измърмори си леко Елизабет и въздъхна тежко. Присегна се към масата и взе нож. Доближи се до кошчето за отпадъци и започна да дялка прецизно своя молив, в опит да направи път на графита отново. Дялкайки дървесината, в ума ѝ се появиха многобройни мисли породени от графита в нейните ръце. Мисли, обвързани обаче не само с това парче материал, а и със самата нея.
"Графитът е тъмно на цвят вещество с лек метален блясък. Мек и мазен на допир. Оставящ следи. Алотропна форма на въглерода. Среща се и се образува в кристална и микрокристална форма. Над 3000 градуса се превръща в диамант. Използва се за направа на моливи. Редовно биват изсичани милиони дървета заради човешки нужди. Хартия. Мебели. Строителство. Художествени материали. Моливи. Молив. Рисуване. Лист. Дървета. Тяхното изсичане. Смърт. Хората избиват постепенно всяко живо същество на планетата Земя. Избиват ежедневно и хора. Човек срещу човек. Война. Мир. Човек с човек. Отношение. Приятелство. Любов. Щастие и тъга. Усмивки и сълзи. Той. Аз. Моите чувства. Неговите чувства. Защо се случи така? Моя ли бе вината или негова? Или бяхме едновременно невинни?...Кой беше той? А коя аз? Лутам се. Обърквам се. Къде съм? Какво правя тук?..."
Изведнъж мислите ѝ бяха секнати. Острието на ножа допря нейната кожата и тя се поряза. Погледна към ръцете си и установи, че е издялкала целия молив. Единственото, което държеше в момента бе вече малко парченце дървесина, по-малко от кутрето ѝ. Целия молив се бе стопил под металното острие на ножа в нейната ръка. Изгубена в мислите си, тя бе "убила" своя молив, а доколко той бе жив, никой не знаеше. И все пак поредното парче дървесина отиде по дяволите, заради едни човешки нужди, а дори не бе използван по предназначение. Едно парченце дърво отиде в коша за боклук под формата на стърготини и след него идваше ред на негов събрат, чакаща го същата съдба. И някак изгубени в мислите си всички избиваме малко по-малко белите дробове на малка ни планета, просто заради нашите малки-големи нужди и не винаги по предназначение.
Това бе просто един молив. Едно парче дърво с графит. Бе нещо малко. И на никой не му пука...


- Ви - 

5 коментара: