Дъжд

Никога не нося чадър в себе си. Не мисля, че има особена нужда от него, а и винаги е по-приятно да усетиш малките капчици вода, които се стичат по лицето ти. Някак се чувстваш жив от това усещане.
Днес в прогнозата за времето споменаха, че има 70% вероятност да завили дъжд. Въпреки това излязох навън с идеята да се поразходя. Започваше да се смрачава. Всеки гражданин на града с бърза крачка се бе запътил към дома, вероятно от страх да не го сполети нещо съвсем нормално като дъжда. Колкото повече минаваше времето, толкова по-малко хора имаше по улиците. Тишината и спокойствието се готвиха да възцаруват над отегчителната ежедневна шумотевица на града.

Момичето от фонтана

Снимка от филма La Dolce Vita  

   Беше седнала там. Във водата. Седеше и не мърдаше. Многобройни капчици летяха към нея и падайки, докосваха кожата ѝ. Очите ѝ бяха затворени. Едно малко момченце се доближи до нея, погледна я с любопитство. После погледна към водата, надвеси се над нея и видя отражението си. Засмя се за кратко. Извади една сребърна монета от джобчето си, намисли си желание и я хвърли във водата. След което се обърна и си тръгна. Монетата беше паднала до нейното тяло. Тя се размърда леко, отвори клепачи и се огледа. Видя монетата и я взе бързо. Държеше две евро. Толкова, колкото за един самун хляб. От няколко дена не бе слагала нищо в устата си и сега изпитваше зверски глад.

Един молив и всичко следващо след него

Снимка: google.com

Идва ред на поредицата от кратка проза, написана от мен. Темата на всяко едно творение е просто една думичка. Идеята е да раздвижа въображението си и да пиша повече, тъй като си обещах през тази календарна година повече проза, изписана от мен. 

Първата тема е "молив", а малко по-надолу е и резултата. Надявам се да ви хареса!