вторник, 18 февруари 2014 г.

Момичето от фонтана

Снимка от филма La Dolce Vita  
   Беше седнала там. Във водата. Седеше и не мърдаше. Многобройни капчици летяха към нея и падайки, докосваха кожата ѝ. Очите ѝ бяха затворени. Едно малко момченце се доближи до нея, погледна я с любопитство. После погледна към водата, надвеси се над нея и видя отражението си. Засмя се за кратко. Извади една сребърна монета от джобчето си, намисли си желание и я хвърли във водата. След което се обърна и си тръгна. Монетата беше паднала до нейното тяло. Тя се размърда леко, отвори клепачи и се огледа. Видя монетата и я взе бързо. Държеше две евро. Толкова, колкото за един самун хляб. От няколко дена не бе слагала нищо в устата си и сега изпитваше зверски глад.
   Постоя известно време, надигна се леко и стана. Роклята ѝ бе мокра. Вървейки из водата, в опит да стигне до сушата, ясно се виждаха очертанията на младото ѝ слабо тяло. Хората я гледаха с недоумение. Тя не обръщаше никакво внимание на това и продължаваше да крачи из водната повърхност. Накрая стигна до крайчеца делящ водата от сушата и го прекрачи. Стъпи с босите си нозе на твърдата земя, погледна към обедното слънче и се запъти към най-близката пекарна. След като стигна до първата такава, влезе и продума:
   - Може ли един самун хляб? От най-евтиния, моля?
   Жената от пекарната, която до този момент стоеше с гръб, се обърна към току-що влязлата клиентка и с учуден поглед я изгледа. В този миг се появи и нейния млад колега, който с ококорени очи и отворена уста, измери от глава до пети девойката пред себе си.  Тя беше мокра до кости. Косата ѝ бе на клечици от водата, а роклята ѝ прозирайки ужасно много, показваше както на него, така и на всеки минувач прелестите под нея. Тъй като жената от пекарната не отреагира по никакъв начин на казаното от девойката, тя отново се обърна към нея с думите, изречени преди малко. В този миг момчето от пекарната отиде до един от щандовете с хляб, взе вместо един цели два самуна и ги подаде на девойката пред своите очи. Тя вече бе оставила двете евро на касата и виждайки двата самуна хляб, рече:
   - Но защо ми давате цели два? Аз поисках само един.
   - Моля ви, приемете ги без да отказвате. - отвърна бързо младежа.
   В този миг неговата колежка го изгледа с възможно най-сериозния и строг поглед и тъкмо да му каже нещо, девойката отвърна: "Благодаря ви много!"- усмихна се и излезе отвън. Оставайки отново двамата в пекарната, жената попита ядосано младежа защо е подарил самун хляб на непозната, а той все още запленен от нея, някак замечтано отвърна: "Беше просто толкова красива, че...", и тъкмо да довърши изречението си изневиделица получи шамар по своята дясна страна.
   Слънцето печеше силно, а наоколо гъмжаха като рой пчелици дузина хора. Момичето вече беше стигнало мястото, където бе преди минути. Беше изяло единия хляб, а с другия бе нахранило част от гълъбите на площада. Доближи се отново до водата и закрачи по нея в търсене на някое сенчесто място. Бързо си намери местенце и седна. Облегна се леко и притвори очи.  Намираше се под една огромна статуя, хвърляща хубава, дебела сянка. Отпочивайки си, се любуваше на струйките падаща вода. Чувстваше се, че сякаш е у дома. И така всеки един ден от както обитаваше това място.
   Слънцето беше на най-горната си точка. Изгаряше плътта и всички хора носеха колкото се може по-малко дрехи по това време на деня. Едно детенце, изтощено от слънчевите лъчи, видя струящата нагоре вода и се затича радостно към нея. В този миг извика:
    - Мамо, мамо, виж! Жена във фонтана!


П.П. Дано ви е харесала новата историйка, вдъхновена от думичката "фонтан" *усмивка*
Очаквайте скоро и други нови нещица от мен!

- Ви -

7 коментара:

  1. Прекрасно е! Много интересно описваш всичко, раздвижва ми въображението. <3

    ОтговорИзтриване
  2. Стоя на гарата в Пловдив с цял час на разположение и чувството от четенето на тази история е просто прекрасно! Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много приятно ми стана, когато прочетох коментара ти. Благодаря ти :)

      Изтриване
  3. Отговори
    1. Ах, много мило! Всички сте толкова мили. Благодаря!

      Изтриване