петък, 28 февруари 2014 г.

Театрален дневник: 24 - 27 февруари 2014

Здравейте, читатели!
Пред вас е моят малък театрален дневник, а в следващите редове ще прочетете за варненския театър и неговия гастрол в София. Много съм щастлива, че успях да гледам всяко едно от четирите гостуващи представления. Не останах по никакъв начин разочарована. Точно обратното. Дори си имам вече едно любимо, но ще запазя името на представлението в тайна.
Е, надявам се да ви хареса моята т.нар. рецензия. *усмивка*   

КАНКУН
(24.02.2014)
 
Сън или реалност?

Две семейни приятелски двойки отиват на почивка в тропическия рай, наречен Канкун. Плаж, море и веселба спохождат четиримата приятели от самото начало. Една пиянска вечер обаче обърква всичко след себе си. Приятелството, лишено от каквито и да е кавги, добива друг облик. Тайни от миналото излизат наяве и всеки започва да си задава въпроси какво би било ако някои неща от миналото не са били такива каквито са. Настъпват неочаквани обрати. Дали бъдещето щеше да бъде по-различно за героите? Дали пътищата им щяха да бъдат обърнати в други посоки?

Още с влизането си в салона и настанявайки се удобно на седалката, нетърпението преливаше в мен с пълни сили. Любимият ми театър щеше да представя част от своите нови заглавия през следващите четири дена и това ме правеше много щастлива. Първият ден започваше с камерното представление "Канкун" (Жорди Галсеран), режисирано от Стелиян Петров.

След като стрелката мина 17:00 часа пред мен се откри един друг свят. Отнесох се там, където бяха героите - в Канкун. Онзи слънчев Канкун, който дори на снимка не съм виждала. И колкото и странно да звучи, за миг им повярвах, че съм точно там с тях. Готова за слънчеви бани, море и веселба.

В началото виждаш едни обикновени семейни двойки говорещи за настоящето и миналото. Две двойки, припомнящи си изминалите години и отбелязвайки своето дълго приятелство. Но една вечер сякаш картите биват хвърлени на масата и биват задавани много въпроси с неясни отговори. "Канкун" е представление, което не трябва да се гледа само един път. То не е от онези забавни историйки, които гледаш на един път и всичко ти е ясно. Това е представление, което задава въпроси след себе си и те кара да се замисляш...Ежедневното, преплетено някак с екзистенциалното.

Бих казала, че номинацията ИКАР за сценография е заслужена. Венелин Шурелов е направил нещо прекрасно според мен. А в допълнение с музикалния фон и движението на самия декор , самата аз оставах омагьосано и определено не преувеличавам. След като видях декора "в действие" просто се влюбих и като един бъдещ сценограф (дай боже) бях много очарована и някак вдъхновена. Определено сценографията на това представление носеше външния му чар.

Актьорите по нито един начин не бих могла да ги критикувам. Първо - защото съм некомпетентна в тази област и второ - защото просто самата аз не видях нищо, което би могло да бъде изкритикувано. Много добра игра, поднесена със стил от актьорите Биляна Стоева, Даниела Викторова, Стоян Радев, Пламен Димитров и Гергана Арнаудова.

И като край на моята малка рецензийка за "Канкун" бих цитирала няколко реда написани от Стелиян Петров за представлението:

"Има хора, които вярват, че естеството имитира изкуството, че даденостите на ума са точно толкова истински, колкото и даденостите на тялото. Просто трябва да се отпуснеш на дивана, да заспиш и да оставиш сънищата ти да свършат своята работа."

Утре ще сбъднеш фантазиите си, любима моя, лека нощ!
Приятно пътуване отвъд гравитациите!
Лека нощ и сладки сънища в Канкун!





ТАЛАНТЛИВИЯТ МИСТЪР РИПЛИ 
(25.02.2014)

Кой е мистър Рипли?

Доста полюсови мнения се носят откакто излезе на варненската театрална сцена "Талантливият мистър Рипли" (Филис Наги), режисиран от Стайко Мурджев.

...

Сценография, движена от актьорите. Готин музикален фон. В дъното - черно-бели снимки, показвайки близост между двама мъже. На преден план - лодка. Болна от рак майка и баща - корабен магнат. Липсващ син и неговия "търсач". Лоша леля и подобие на мъж с грим и женски дрехи. Много хомо, малко хетеро. Някои осъзнати, други - не. Смърт. Убийства. Лъжи. Лукс. Живот.

...

"Разхождайки се" из интернет пространството, виждах някои хора, които твърдят в свои рецензии, че Стайко Мурджиев представя своя романтичен поглед към филмовата адаптация на Ф. Наги (направена по произведението на Патриша Хайсмит). Но колкото и да казват това, бих казала, че точно романтика някак липсваше. Или поне моя сетивен свят не я усетил. И все пак виждах ясно, че пред публиката не стоеше един романтичен тип, а сякаш някакво чудовище. На моменти спокоен, кротък, но с неочаквани изблици на агресия.

Не съм гледала филмите за мистър Рипли, не съм чела и литературната им основа. Понякога е по-добре така. Не оставаш разочарован по някакъв начин. Актьорите не са виновни за случващото се на сцената, по време на игра. Не е виновен и главния актьор, превъплътил се в образа на "талантливият мистър Рипли"...Но може би някак идеята за търсенето на щастието някак се губи. Може и аз да не съм я разбрала. Всеки бърка. Никой не е безгрешен. Оставам на всеки един от вас, който е гледал и ще гледа представление, да прецени сам за себе си какво е и какъв е "Талантливият мистър Рипли".





ИЗМЯНА 
(26.02.2014)

Любовен триъгълник или как най-добрият му приятел му открадна жената

Годината е 1977. Мъж и жена се срещат в бар. Не просто някакви си мъж и жена, а бивши любовници. Любовници, които ги свързва помежду им един мъж…Не кой да е мъж. Нейният съпруг и негов приятел.

Така ли обаче започва историята или пък свършва?...Всяка следваща сцена малко по-малко връща зрителите към не толкова далечната за героите 1968. Годината, в която всичко започва.

"Измяна"(Харолд Пинтър) е ретроспекция на един любовен триъгълник между героят Робърт, неговата съпруга – Ема и неговия приятел – Джери, а проф. Пламен Марков, режисьор на представлението, представя на зрителите своя поглед към пинтъровата "Измяна". "Измяна", която представя темата за провала в общуването между хората.



Семпъл декор. Проектирани интериорни картини и истински мебели, сякаш излезли от екрана и загатващи леко самата обстановка. Легло, маса със столове, телефонна кабина, бар. Един изход, играещ ролята на много. Костюми, допълващи самата атмосферата. Едно интересно решение на сценографа Мира Каланова.



Екипът от актьори се състои от Стоян Радев, Веселина Михалкова, Димитър Баненкин и младото попълнение към варненския театър – Стефан Додуров.



Още от самото начала става ясно, че история ще се развива отзад напред, разкриваща ни важни неща за героите и техните взаимоотношения. Интересното в представлението е последната сцена, която ясно показва нещата такива каквито са наистина. Тогава всичко ти се навързва и подобно на кино лента се превърта в съзнанието ти, връщайки те в началото, а може би и в края на историята…
Това е една история, която трябва да се гледа. Затова не губете никакво време!






РЕВИЗОР
(27.02.2014)


"На кого се смеете – на себе си смеете!"

Една стара пиеса, актуална и днес. Една пиеса, пораждаща ирония.

Варненският "Ревизор" по нищо не отстъпва на другите две версии, поставени в София. С вкус и стил е изграден светът, описан от Гогол. Сценографията е фантастична, а актьорската играе на високо ниво. Едно добро постижение на тандема проф. Пламен Марков и Мира Каланова, който не за първи път показва, че може да прави качествен театър.

Сценографията е семпла, но заедно с изящната светлина на прожекторите добива приказен вид. Костюмите са решени в стилистиката на XIX век, а самата Мира Каланова споделя, че шивачките са работили по стари технологии със съвременни материи. Това довело до пластиката на самите костюми, който със своя облик омайват очите на зрителите.

Не бих могла да каже нищо повече от това: Бързо отивайте да си купите билет за следващия пък, когато ще се играе "Ревизор"! Трябва да се види!

П.П. Номинациите за Икар за сценография и за гл. мъжка роля (в лицето на Стоян Радев) са напълно заслужени!!!!!


Снимки: Симеон Лютаков, Росен Донев, Реджеб Шабанов-Реджи, Георги Вачев

Три от четирите представления са с номинации за ИКАР тази година. Стискайте палци! Аз същото ще го направя! *усмивка*


Внимание: Това не е театрална критика. Това е изцяло лично мнение и не се позовава на ничие друго. 

- Ви -

5 коментара:

  1. Оле, страхотен пост! Сега се чудя първо на ревизор или канкун да ида. Гледа ми се нещо много дълбоко, малко тъжно, меланхолично и носталгично .. препоръки? ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Мани, отиди и на двете. Ще се играят скедващия месец в театър София (Канкун - 20 март, Ревизор - 22 март). А иначе за препоръките...Сещам се само едно, ама то се играе във Варна и не вярвам да гостува отново тук.

    ОтговорИзтриване
  3. Ако бих бил честен - проявих се като съвестен зрител. Две от представленията ме впечатлиха по някакъв начин - Измяната и Ревизор. За съжаление от другите две останах безумно разочараван, а от над двучасовото сценично мъчение със режисьор (извинете) Ст. М. все още се чувствам като залят с нещо мръсно - а именно - кофти театър и безумни претенции. "Moving head" от отдавна не е новаторство в България, музикалните ударни вълни - също. Липсата на каквито и да е отношения между персонажите (бяха формални и скучни) говорят за неясна режисьорска идея (освен публично признание на сексуална ориентация??) както и цялото викане провокираха в мен желание да излезна от салона с гръм и трясък. От първите две вечери не излезнах очарован по никакъв начин. Може да е поради това, че не научих нищо ново, нито пък имаше какъвто и да е поставен проблем, който да е актуален, а видях режисьорски самозадоволявания.
    Съжалявам за искрено острия тон. Като препоръки - Портрет на Мадона - ТР Сфумато, Кавказки тебеширен кръг...

    ОтговорИзтриване
  4. Драги анонимен, не трябва да съжалявате за нищо. Това си е вашето мнение :)

    ОтговорИзтриване
  5. Поздрави за готиния post:)
    Хей, Анонимен, нямам навика да пиша коментари в интернет, ама твоят ме провокира, наистина!
    Уважавам всяко мнение, защото така трябва, но твоето някак не мога, даже леко се ядосах, защото... НЯМАШ ПРАВО ДА СИ ТОЛКОВА ЖЪЛТ... ! "... говорят за неясна режисьорска идея (освен публично признание на сексуална ориентация??) както и цялото викане..." е абсурдно изречение в рецензия, отзив или възмущение от театър. Регионално е, махленско е, тъпо е... Ходя на театър, за да се чувствам свободен и разчитам, и хората, които го правят да бъдат такива. Уважавам всяка свобода и не бих си позволил да я коментирам за разлика от теб, Анонимен, а ти го правиш, и то анонимен, което е още по-жалко. Не познавам режисьора (без извинение) Стайко Мурджев, виждал съм го няколко пъти, имаме общи познати, но мисля, че той никога не е крил своята сексуалност и слава на Бога, иначе не би могъл да бъде творец. Писна ми от жълтинки и ти предлагам другия път да не ходиш на театър, а да си купиш весник "Шок", там ще намериш всичко, което търсиш, а и няма да има кой да крещи и вика (хаххахаха, тази забележка ме смаза, спрямо нея немският театър трябва да бъде затрит), а и няма да заподозреш готиното осветление в псевдо новаторство, което си спомагаше за усещането за черно-бял филм, и си беше на място, според мен, пък и от весник "Шок" няма да звучи музика, номинирана за наградата "Икар", която за теб е "музикални ударни вълни"!!!WTF???...
    P.S.
    Според мен представленията на варненския театър са прекрасни, хората, които са ги създали също, а ти, Анонимен, си просто един анонимен и злобен жълтурко:)
    Моля да бъда извинен за язвителния тон. Съжалявам

    ОтговорИзтриване