 |
| Снимка: weheartit.com |
Стоя си аз. Сама.
Изпълнена с музика и тъга.
Стари любови, изчезнахте отдавна.
И все пак оставихте сърцето ми някак
незадоволено, самотно и огорчено.
Предлагах ви душата си явно сякаш на поднос неведнъж.
Желаех да ви се отдам изцяло
и все пак нищо не получих от вашата страна.
Появявахте се и изчезвахте
като зараждаща се и умираща звезда.
Оставяхте един красив спомен и нищо повече.
Другото бе само болка и тъга.
Но това ли трябва да оставя любовта?
Болка и тъга?
Главно тези две неща?
И какво следва след това?
Отново любовта в нейните розови нюанси?
Или може би щастливи хапчета срещу
сивотата
на града?
На целия свят?!
Щастливи хапчета за стари любови.
...
Драги читательо!
Замисляйки се над всичкo изписано до сега
накрая просто остава това:
хапчета за щастие и спомен за старите любови.
...
Нищо повече!
07.12.2013
- Ви-
Ако имаше такива хапчета, може би щях вече да съм се сдобила с тях. Разбирам за какво говориш, може би любовта трябва да бъде такава, а може би някъде там има нещо близо до идеалната любов... :)
ОтговорИзтриване