неделя, 1 септември 2013 г.

Няколко секунди, изразени в проза

Йей, най-сетне ще споделя с вас една моя кратка проза, с която участвах в единадесетото издание на конкурса за КРАТКА ПРОЗА - 2013. В този конкурс късметът не ме навести, но това няма значение, защото аз харесвам моята творба много повече от тези, които са на 1-во, 2-ро и 3-то място ха-ха-ха
Е, надявам се да ви хареса! *усмивка*



Мисли преди края

"Сън? Видение? Реалност? Какво си ти за мене? Обгръщаш ума ми с топлите си длани и караш ме да се чувствам загубена и уморена. Очите ти. Очите ми. Те търсят всеки малък миг, за да те видят в тълпата. Усмивката ти...озарява! Ах, този поглед как пронизва тялото ми кат стрела. Спри! Недей! Остави ме и си върви...Не! Остани! Ох, колко объркана съм аз...Влюбена ли съм? Каква съм? Гледам те и всяка част от мен те иска, чака и обича. Мълчание. Тъга. Любов несподелена...Сънувам ли или съм будна? Къде съм? Какви са тия гласове?" - говореше в съня си Аня.
Отвори уморените си клепачи. Огледа се. Беше в бяла, варосана стая. Едно легло и стол до него. На него - седнал мъж. Чете. "Кой е той?" - помисли си Аня. Той вдигна глава и я погледна. Кристално сини очи се срелнаха към нея. Кой беше този мъж? Облечен в бяло. Като ангел. Той стана и се доближи до нея. Подаде ръката си към Аня и тя улови неговата. Докосването на тези две ръце я пренесе извън студената, бяла стая. Сега е топло. Слънчево. Красиво. Многобройни гласове витаят в пространството. Ангелски гласове. Един огромен лъч светлина озарява всичко. Светлина. Ярка светлина. Тя поглъща всичко. Сърцето се изпълва с радост. Страхът изчезва. Спокойствие. Баланс. Всичко там е в безкрайна хармония. Аня вече беше в Рая. Онзи рай, носещ ѝ утехата, спокойствието и търсената, споделена любов. Онзи рай, който я прави щастлива.
Скоро идваше краят. Но само краят на земния престой. Аня остана завинаги със затворени очи. Очи ужасно уморени от грозния, сив свят на новото време. Но отвъд всичко я чакаше едно ново начало. Един нов живот след края. Живот след смъртта.



Снимки: интернет

- Ви -

Няма коментари:

Публикуване на коментар