петък, 2 януари 2015 г.

Искрено и лично, или нещо по средата

Честита Нова Година, драги читатели! 
Нека 2015-та в по успешна и хубава от предни години!

***

Днес реших да пиша първата си публикация от доста време. Докато минаваше време и аз не бях никак активна тук, си мислих за няколко неща. Блогът навърши 2 години през ноември 2014г., но не отпразнувах този повод. Да, научих много неща през изминалата една година, но те не бяха свързани с блога или пък бяха, но не бяха хубави за мен. Спрях да пиша поради липса на идеи и желание. 

Разбрах за себе си, че да голям процент от блогърите търсят внимание, вероятно което не намират извън рамките на интернет. Разбрах, че ненавиждам beauty постове, а самата представа за български lifestyle блог някъде се губи по пътя на козметиката. Разбрах, че за един блогър е по-важно май това, което искат публиката, а не самия той. Разбрах, че TAG-овете са нещо, измислено от някой и повтаряно от десетки + нещо супер безинтересно, но за блогърите интересно....хммм!

Разбрах, че ако искам да запазя моето мислене за блогър трябва да оставя на самата себе си интуитивно да поема щафетата с писането в свои ръце тогава, когато отвътре го поискам, а не за да не загубя читателите си. Читатели бол. Тези, които искат да четат - нека го правят. Тези, които чакат ежеседмичен пост - да отидат някъде другаде. Мой блог - мои желания - мои решения.

И дори и аз да се заравям в дълбините на интернет, фейсбук, инстаграм и къде ли не, животът е там, където свършва интернет. Извън телефоните, компютрите и всички технологии.

Ще се завърна, когато го поискам. Ще пиша, за неща, които ми харесват. Ще спра да чета комерсиални блогове. Ще съм си аз.

И за накрая, знам, че голям процент ще ми се възпротивят, но това е моето мнение и никой няма право да го оспорва!

Adios muchachos и see ya soon!


- Ви -

неделя, 24 август 2014 г.

Топ Х: Станислава

Този път един по-различен блог. 
*усмивка*

 Част VII
Книжна страст

Тя е Станислава. 
На пръв поглед обикновено момиче, 
но в нея тупти сърце под формата на книга.
Колко красиво, нали?!



Ви: Здравей, Станислава! Разкажи ни нещо за себе си!
Станислава: Здравей! :) Аз съм къдрава, шумна, едновременно съм на 100 години и на 10. Харесвам човека, като единица на живот, обичам да чета и обожавам чувството да съм права. Обичам и кафе, и шоколад. И сарказма. 

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
Ст: Започнах зимата на 2009, в началото на първи курс. Имах компютър на разположение, купчина с книги до леглото си и шантавата идея, че когато свърша някое четиво, имам какво да кажа за него. И така дойде идеята за книжен блог. Малко по-късно разбрах, че не откривам топлата вода и преди мен и други са се развихрили в тази сфера и освен това го правят много по-добре! :)

В: Защо продължи?
Ст: Егоцентризъм сигурно. Вечната идея, че това, което имаш да кажеш, е важно.


В: От къде черпиш своето вдъхновение?
Ст: От четенето, чета от много малка. Не ми е само хоби, но и страст. Чета бавно, по-малко, защото обичам да виждам как думите се леят пред мен. Обичам думите!

В: Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Ст: Освен четенето и безбройните часове в YouTube, имам една прекрасна група от хора, които успяват да ме радват без усилие. Освен това, когато сестра ми е наблизо, винаги е малък празник в душата ми.

В: Кои са нещата, без които не можеш?
Ст: Не мога без хора, нещата са заменими. Но държа на баня с топла вода, кафето сутрин (по възможност), Адската машина (компютъра ми), уредите си за снимане и на удоволствието да имам интересна книжка.

В: Кои са силните и слабите ти черти?
Ст: И силните, и слабите ми черти са, че ме е грижа. Всъщност мога да изброя доста други слаби черти, но то нали такива сме били хората.


В: Ако трябваше да обрисуваш с думи един блогър, все едно рисуваш картина или анимационен типаж, какъв щеше да е той?
Ст: Тъй като ми е книжно мястото, си го представям, като книжно къртиче, което чете на светлината на фенер от каска на главата, с елече и папионка, с кафе до компютъра и хиляда наченати тефтера с цитати, с купища книги наоколо. А по кръглото прозорче капки дъжд се стичат и музикантстват.

В: А в действителност – как изглежда един блогър?
Ст: Изключително зает в социалните мрежи и крайно разсеян в ежедневието. Най-често рошав.


В: Опиши с няколко думи днешния ден!
Ст: Горещините разтапят тялото, но душата лети, защото малко ѝ е нужно.

В: Кажи нещо на тези, които четат в момента!
Ст: Четенето е интимна емоция. Подарете си книга! (а после може да си поразкажем тайни) *усмивка*

В: Благодаря ти за отделеното време! *усмивка*
Ст: И аз благодаря за оказаното внимание.

Снимки: личен архив на Станислава



Останалите части от рубриката - ТУК

- Ви -


четвъртък, 7 август 2014 г.

Топ Х: Пирина

Както обещах, след номер 5 е ред на номер 6. А номер 6 е доста хубав и свеж избор, който напоследък е в топ 5-цата ми. Дано ви харесва, зашото на мен адски много ми допадна както стария така, така и новия блог на сладка, прекрасна Пирина.

Част VI
Райска Пирина 

Пирина е нежна, мила, добричка, състрадателна, поетична. Тя е много приятен човек и бих комуникирала с нея безкрайно дълго време. Притежателка е на едно от най-красивите кучета, които някога съм виждала. А блогът ѝ (както стария, така и новия) е много хубав.

Блог: www.empirina.com



Ви: Здравей, Пирина! Разкажи ни нещо за себе си!
Пирина: Здравей, Васи! Ииии здравейте всички! Какво да кажа, аз съм много simple човек, обичам простичките неща, ненатоварващите разговори, слънчогледите, птиците, премрежените от върхове хоризонти и мократа трева сутрин.

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това?
П: Започнах да блогвам преди половин година с един тестов блог. Може би съвсем искрено трябва да си кажа, че от скука реших да започна кулинарен блог – в готвенето намирах спасение от всичко тогава.

В: Защо продължи?
П: Защото ми хареса. Защото ми помогна да намеря себе си, да осъзная какво наистина обичам да правя. Защото израстнах по всевъзможни начини. Нещо като ъпгрейд на дневниците, които като препрочиташ си даваш равносметка за това колко точно си порастнал и узрял емоционално. Пък и адски много обичам да помагам на хората по някакъв начин, надявам се и това да постигам чрез блогването.



В: От къде черпиш своето вдъхновение?
П: От самотата. От приятеля си. От моментите, в които можеш да заспиш с отворени очи.

В: Какво обичаш да правиш в свободното си време?
П: Да блогвам, хахаха. Да гледам Хари Потър отново и отново. Да пия бира на някоя полянка.

В: Кои са нещата, без които не можеш?
П: Семейството ми.

В: Кои са силните и слабите ти черти?
П: Доста труден въпрос. Мисля, че като силна черта отчитам таланта си да съм търпелива дори към хора, които не го заслужават. Слаба черта може би е точно обратното – избухливостта ми в моменти, в които емоционлно не издържам на напрежението.


В: Ако трябваше да обрисуваш с думи един блогър, все едно рисуваш картина или анимационен типаж, какъв щеше да е той?
П: Веднага си представих Немо – лутащ се из океан от възможности и накрая намиращ себе си благодарение на точно това изгубване.

В: А в действителност – как изглежда един блогър?
П: Вързана на опашка коса, очила със защити за компютър и готов да открие курс по компютърен бързопис, хахаха.



В: Опиши с няколко думи днешния ден!
П: ЛЯТО! Най-после и в Банско. Чуден ден, въпреки, че обичам зимата повече от всичко.
Като е лято – да е слънчево, нали?!

В: Кажи нещо на тези, които четат в момента!
П: Не спирайте да четете този блог – невероятен е! И се усмихнете! Бързо! Ей така:))))))))))

В: Благодаря ти за отделеното време! *усмивка*
П: Благодаря за възможността! *прегръдка*



Снимки: личен архив на Пирина



Предните части от рубриката - ТУК

- Ви -

събота, 2 август 2014 г.

Топ Х: Йори

Ето че сме на заветното 5. Но както бях казала, няма да се огранича в топ петицата и ще дам свобода на самата себе си. Надявам се до сега да сте доволни от "Топ Х" и да продължавате да бъдете. Enjoy!

Част V
Слънчева мама Йори

Йоана (Йори) е майка, приятелка и любима. 
Животните са ѝ слабост. 
А Muse и Radiohead са нейната религия. 
Също така гледа много футбол.
(Момчета, съжалявам, тя вече е заета!) 


С любимото си коте - Надежда

Ви: Здравей, Йори! Разкажи ни нещо за себе си! 
Йори: Здрасти! *усмивка* Ами какво да разкажа... На 26 години съм, горда мама на двумесечното слънце Ян, занимавам се с графичен дизайн и илюстрация и съм див защитник на животните. *усмивка* В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Й: Преди около година, септември '13, ако не ме лъже паметта.. *смее се* Две прекрасни блогърки ме вдъхновиха - Деси (Мирсеа) и Мани, след един прекрасен ден в парка.. *смее се* В: Защо продължи?
Й: И аз не знам.. Харесва ми да си имам едно такова местенце, в което да изразявам себе си, без да се съобразявам с нищо и никого.
Със своята най-добра приятелка - Бояна

В: От къде черпиш своето вдъхновение? 
Й: От всичко около мен.  
В: Какво обичаш да правиш в свободното си време? 
Й: В момента нямам много свободно време, защото да си майка не е майтап работа.. *смее се* Почивам си колкото мога и гледам да спя! *смее се* В: Кои са нещата, без които не можеш? 
Й: Синът ми, приятеля ми, родителите ми, приятелите ми... В: Кои са силните и слабите ти черти? 
Й: Хм. Силните ми черти.. Може би, че съм сериозна и отговорна. Слабите... прекалено съм емоционална, мека Гана?

Със своя приятел

В: Ако трябваше да обрисуваш с думи един блогър, все едно рисуваш картина или анимационен типаж, какъв щеше да е той? 
Й: Някакво пъстро, шарено същество с голяма усмивка и много дудъли около него :))

В: А в действителност – как изглежда един блогър? 
Й: Като всеки един човек? И точно това е якото. На външен вид всички сме еднакви, колкото и да се опитваме да не сме. Но вътре... хо-хо, необятна галактика!!



В: Опиши с няколко думи днешния ден! 
Й: Жега, пот, жега, пот - дояде ми се октопод! *смее се* (из архивите от Песен за Пот от Бони и Йори) *смее се*

В: Кажи нещо на тези, които четат в момента! 
Й: Базинга!!!

В: Благодаря ти за отделеното време! *усмивка* 
Й: И аз благодаря за милия жест!! *усмивка*

Снимки: от блога на Йори



Ако не сте чели предните части:

- Ви -

сряда, 30 юли 2014 г.

От малко до голямо "В"

аз + рисуване
накратко и отблизо

От както се помня аз все рисувам. В детската драсках във всеки възможен момент. Някакви "яки" каки с обувки повече от 15 см ток ха-ха-ха После мама ме записа в паралелка по рисуване и така от първи до седми клас. След това като дойде време за гимназията кандидатсвах отново рисуване. Приеха ме и бам вече учех професионално това, което исках. В 9-ти клас вече специалността ми бе ясна - графика и 3 години по-късно завърших успешно и взех трета квалификация художник-изящни изкуства. Брех! Година по-късно вече съм в НАТФИЗ, изучавайки сценография (+ костюми) за театър и кино. И пак аз отново обвързана малко или много с рисуването.

***

Най-отвартителният момент, свързан с рисуването, е когато изпадна в творческа криза. Това е едно от най-ужасните неща за мен. Появи ли се ме държи не малко време. Почвам да се ядосвам. Все нещо куца. Има идеи, но ръката не иска да се движи заедно с ума ми. От както се върнах у дома, усещам, че отново ме е гепала тази проклета творческа криза. Но някак този път сякаш изцяло криза на всичко, свързано с изкуството. За месец успях да нарисувам само една рисунка и то не особено добре. А можех много повече.

Топлото време сякаш сякаш изцежда силите ми и на мен нищо не ми се прави. Мраз ли е - отново се случва (доказан опит от втората ми квартира, където можех да виждам дори дъха си).

***

С тази публикация ще ви покажа малка частица от себе си, обвързана с рисуването. Напоследък все виждам блогъри да споделят своето творчесто, скрито зад страниците на своите тефтери и скицници. Е, ето и част от мен, която дано ви удовлетвори.

***

Никога не се придържам към един стил на рисуване. Напоследък стилово дори не мога да се намеря. (Пък и то СТИЛ се гради с годините) Експериментирам. Освобождавам се. Опитвам се да се вдъхновявам от други творци, но да не копирам стила им на рисува. Това е толкова ужасно - да гледаш и копираш някого, когото харесва и да представяш това като свое собствено творение. Обичам всичко да идва от ума. Да се възражда от емоции и чувства. Обичам да се опитвам да създам нещо. Не просто рисунка. А малко създание, стоящо на листа или платното, или пък изваяно от някакъв материал. То е като рожба създадена от ума и тялото.

***

Човешкото тяло е вдъхновяващо. Красотата на самите му извивки. Мускулите. Костите под тях. Всяка мимика. Движение. Невероятно. Голотата. Не еротична. Чисто физическа. Дебел човек. Слаб. Кокалест. Нормален. Предизвикателсто постоянно...Имам много да уча в тази насока. Колкото и да се учи пластична анатомия...Трябва практика. Очупване на самата ръка. Надявам се на добри резултати в бъдеще. До тогава все голо тяло *усмивка*

***


EDIT: Още малко може да видите в A Piece Of Lena

Мяу!

- Ви -

Топ Х: Бо

След 1 следва 2. След него 3, а после и 4. А номер 4 е едно морско момиче *усмивка* Тя е една е една готина варненка, на която много, много ѝ се кефя. Дано ви харесат и нейните отговори на обичайните ми въпросчета *усмивка*

Част IV
Момичето, което (иска да) е акула

Бо е червенокосо момиче...
Бо е акула. Черноморска при това. 
Тя е мила, добричка и сладка. И не хапе, стига да не я предизвикаш. 




Ви: Здравей, Бо! Разкажи ни нещо за себе си!
Бо: Здрасти! Аз съм Боряна. Викат ми Бо и Бочи. 21-годишна студентка по графичен дизайн, която се опитва да си намери пътя. Designophile, несериозен фотограф, неталантлив писател, скрит програмист и wanna-be акула. И съм в много сериозна връзка със солената храна.

В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Б: Регистрирах се в Blogger през 2008. Бях изпаднала в асоциална дупка и имах нуждата да си изливам пасивната агресия някъде. Малко по-малко ми хареса идеята да си водя блог и в момента имам над 10 в различни блог платформи. В: Защо продължи? 
Б: Самото писане ме успокоява. Също след време, като си прочета старите постове, ми става много топло.



В :От къде черпиш своето вдъхновение? 
Б: От хората. близки, непознати, артисти, други блогъри. В: Какво обичаш да правиш в свободното си време? 
Б: Обичам да си се скрия вкъщи и да си се ровя в интернет. И да си играя с my sims family. В: Кои са нещата, без които не можеш? 
Б: Me-time. Чувствам се абсолютно изтощена без него. В: Кои са силните и слабите ти черти? 
Б: Силните? Мисля, че се разбирам добре с хората, винаги съм готова да помогна и имам силно чувство за отговорност. Слабите - разсейвам се лесно и отлагам повечето неща за абсолютно последният момент. И мисля, че прекалено лесно прощавам.



В: Ако трябваше да обрисуваш с думи един блогър, все едно рисуваш картина или анимационен типаж, какъв щеше да е той? 
Б: Книга в библиотека. Когато я отвориш, всяка страница е различна по цвят. Всяка книжка се харесва от различни хора и всяка си е уникална по своему. В: А в действителност – как изглежда един блогър? 
Б: В действителност всеки блогър си е различен блогър по своему и всеки има различна връзка с блога си. Аз си го представям в леглото, с лаптоп върху скута. разглежда чужди блогове и пише постове, а вече е около 2:30 AM.



В: Опиши с няколко думи днешния ден! 
Б: Защо е толкова топло? Горещо, тъпо лято, махай се.
В: Кажи нещо на тези, които четат в момента! 
Б: Имаш поне 3 причини да си щастлив, so be happy : ) В: Благодаря ти за отделеното време! *усмивка* 
Б: И аз ти благодаря *гуш*


Снимки: от блога на Бо



Ако не сте чели предните 3 части:
Част I , Част II и Част III

- Ви -

понеделник, 28 юли 2014 г.

Топ Х: Татяна

Пред вас е номер 3 : Татяна, заедно със своя блог.  Бих казала, че ми е толкова много приятно да чета отговорите на любимите ми български блогъри. Те вече не са еди-кои си хората, стоящи зад еди-кои си блогове. Те са вече по някакъв начин част от моя живот. Е, поне някои от тях. Другите - ще дойде време и с вас да се запозная и да се докосня по някакъв начин към вашата личност.

Част III
Момичето мечта за всеки футболен маниак

Татяна (Тай) е според мен момичето, което би могло да плени сърцето на не един футболен маниак. Тя обича футбола. Момчета! Тя обича футбола...Обича: книгите. Скандинавия. Тай е толкова сладка и чаровна. Адски мила, добричка и искрена. Иде ми чак да я изям!





Ви: Здравей, Татяна! Разкажи ни нещо за себе си! 
Тай: Ще си позволя да цитирам Бо, която успя най-точно да ме опише в едно изречение: "Татянка, 21-годишен екземпляр, който обича да яде, да Instagram-ва какво яде и да гледа футбол." Кратко, точно, ясно. В: Кога започна да блогваш и какво те подтикна към това? 
Т: Започнах да блогвам преди мноооого години, но тогава имах блог-дневник, в който "оплаквах" тийнейджърските си години...Държах го Private, естествено, а по-късно го изтрих, тъй като се осъзнах (по-добре късно, отколкото никога), че малко или много (най-вече много) пиша неща, които не трябва да видят бял свят, ама НИКОГА!!! *смее се* После създадох сегашния си блог, но дълго време не го бях развила, докато Нина (Nina Haveheart) не ме подкрепи и нави да си го поддържам. *усмивка*

В: Защо продължи? 
Т: От една страна е заради комуникацията с различни хора, забавлението, а от другата е възможността да се усъвършенствам в писането, да се науча да изразявам моята скромна личност и най-вече да не съм толкова затворена в себе си и да съм по-уверена.

В: От къде черпиш своето вдъхновение? 
Т: От всичко, що ме заобикаля. Просто трябва да съм в правилното настроение. *смее се* Аз съм от тези хора, които може да се разплачат от умиление дори при вида на едно малко цветно листче.*смее се*

В: Какво обичаш да правиш в свободното си време? 
Т: Оххх, тялото ми се опитва да ме прикове към дивана по цял ден, но добре, че е разумът ми, че да свърша по нещо продуктивно всеки ден. Мразя да бездействам, а е толкова хубаво да си лежиш по цял дееен... *смее се* Иначе обичам да гледам футбол, да чета и да дрънкам на укулелето си. С тези трите релаксирам най-добре. *смее се* В: Кои са нещата, без които не можеш? 
Т: Без хората, които обичам (DUH).
В: Кои са силните и слабите ти черти? 
Т: Това е труден въпрос, тъй като силните ми черти се явяват и като слабост в някои моменти. Аз лично се възприемам като честен човек. Мразя лъжите, затова и не лъжа, но лошото е, че очаквам и другите да са такива, откъдето идват и много конфликти. Дребните лъжи ме карат да избухвам. Ненужни са. Не е вярно, че истината боли повече от лъжата.

Бо и Тай

В: Ако трябваше да обрисуваш с думи един блогър, все едно рисуваш картина или анимационен типаж, какъв щеше да е той? 
Т: Оппаа, с този въпрос ме затрудни. Ето нагледно:

В: А в действителност – как изглежда един блогър? 
Т: Ще го познаете по възклицанията: "ОЛЕЕ, Т'ВА ТРЯБВА ДА ГО ПОСТНА В БЛОГА СИ!" и "МАЛЕЕ, АКО ЗНАЕШ КАКЪВ ЯК КОД ЗА drop МЕНЮ НАБАРАХ ВЧЕРАА!!!". Хахаха, шегата на страна, един блогър си е съвсем нормален човек, но с блог, което го прави не-човек, та фактическидефактотоестналисъответно* блогърът е човек, ама от нечовешкия вид.

* А разбери думите ѝ хахаха


В: Опиши с няколко думи днешния ден!
Т: Гледах повторения на 2 мача от световното (в момента тече продължението на второто полувреме на мача Германия - Гана, fyi), чистих напред-назад, ааааааааааааааа с няколко думи било. Сори. *смее се* Миии, футболен, прахосмукачен и лавандулов ден (само това помага при хапане от комари!!!). В: Кажи нещо на тези, които четат в момента!
Т: Live long and prosper! *целувка*

В: Благодаря ти за отделеното време! *усмивка* Т: ЖИВА, ЗДРАВА, МНОГО ТЕ ЛОВ! *сърце*


Снимки: личен архив на Тай 
или по-специално 
от любимия Instagram



Ако не сте чели предните 2 части:

- Ви -